Горска светлика.
Luzula sylvatica (Huds.) Gaudin - чете се "лузула силватика".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Горската светлика е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 91BA "Мизийски гори от обикновена ела", 9410 "Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)" и 95A0 "Гори от бяла и черна мура"[1].
Горска светлика е многогодишно тревисто растение, което достига височина от 30 cm до 1 m. Съцветието е разперена метлица. Листът в основата на съцветието значително по-къс от дължината на самото съцветие. Околоцветните листчета са кафяви. Листата са широки от 0.6 до 2.5 cm. Цъфти май-юни[2].
Сенчести гори и храсталаци[3].
Установяван е от 300 до 1900 метра надморска височина[4].
Разпространение на Горската светлика по флористични райони (оцветените в сиво)[5]:
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.