Рихерова звъника

Hypericum richeri

Снимки на Рихерова звъника (Hypericum richeri)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Рихерова звъника, Алпийска звъника.

Латинско име

Hypericum richeri Vill. - чете се "хиперикум рихери".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Рихеровата звъника е многогодишно тревисто растение, високо от 20 до 60 cm. Коренището вертикално или косо. Стъблата изправени или в основата си възходящи, 20—60 см високи, към основата червеникави, нагоре матовозелени, кръгли с два надлъжни ръба, голи. Листата 10—40 (54) мм дълги, яйцевидни, яйцевидно ланцентни или ланцентно елиптични, късо заострени или тъпи, приседнали, в основата сърцевидни, често стъблообхващащи, голи, с интрамаргинални жлези, без повърхностни прозрачни или черни точковидни жлези, рядко с няколко такива, отгоре зелени, отдолу сиво зелени или сиви, целокрайни или едро неправилно плитко назъбени, с плоски ръбове. Съцветията полущитовидни, 2—4 см дълги, малоцветни, сбити или рехави, с листовидни присъцветни листа. Прицветниците 2,5-3,5 мм дълги, линейно шиловидени или линейно ланцентни, по ръба жлезисто ресничести, при основата без жлезисти ушички, по повърхността с черни линейни жлези. Чашелистчетата 5—6 мм дълги, неравни по дължина, и 2-2,5 мм широки, по-къси от венчелистчетата, линейно ланцентни, до линейно елиптични, късо или дълго заострени, към върха и ръба често червеникави, по повърхността с гъсти черни линейни повърхностни жлези и със силно изпъкнали жилки, по ръба късо и разпръснато жлезисто ресничести; жлезистите реснички по-къси от половина на ширината на чашелистчетата, по-рядко чашелистчетата от страни с по няколко реснички и изглеждат почти целокрайни. Венчелистчетата 10—25 мм дълги, обратно яйцевидни или елиптично яйцевидни, целокрайни, жълти с розовочервен оттенък, към върха често виолетовочервени, по цялата повърхност покрити с черни и червени повърхностни, линейни и точковидни жлези, а по края с редки, но едри черни маргинални жлези; тичинките многобройни, събрани в 3 групи; прашниците червеникави с по една черна точковидна жлеза на върха. Яйчникът яйцевиден, стълбчетата 3, по-дълги, прибрани. Кутийките 6—7 мм дълги, сферично яйцевидни или яйцевидни, по повърхността с черновиолетови кръгли жлезисти мехурчета. Семената 0,9—1 мм дълги, цилиндрично бъбрековидни, надлъжно и напречно набраздени, жълтокафяви. Цъфти юли-август^[1].

Местообитание

Скални полянки и сред хвойновите и клекови храсталаци във вискополанинския пояс^[2].

Разпространение в България

В алпийския пояс на планините Средна и Западна Стара планина, Витоша, Славянка, Пирин, Рила и Западни Родопи, до 2600 м надм. височина^[3].

Общо разпространение

Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия^[4].

Синоними

В специализираната литература се среща и с имената Hypericum richerii и Hypericum alpigenum^[5].

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България

Източници на информация

[1] Йорданов Д. & Ст. Кожухаров. 1970. Флора на Н.Р. България, том ІV.

[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.

[3] Йорданов Д. & Ст. Кожухаров. 1970. Пос. източник.

[4] Йорданов Д. & Ст. Кожухаров. 1970. Пос. източник.

[5] Йорданов Д. & Ст. Кожухаров. 1970. Пос. източник.

Hypericum richeri in English