Жълта тинтява

Gentiana lutea

Снимки на Жълта тинтява (Gentiana lutea)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Жълта тинтява.

Латинско име

Gentiana lutea L. - чете се "генциа́на лу́теа"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона². Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"³. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Събиране за лекарство, като за целта се изваждат целите растения с коренищата и корените, активизиране на планинския туризъм, строителство на пътища. Ограниченото разпространение, лошото възобновяване, високата смъртност на младите индивиди и ниският темп на нарастване (семеначетата цъфтят на осмата година от поникването) допълнително се отразяват неблагоприятно върху състоянието на популациите и водят до тяхното намаляване и изчезване."

Описание и разпознаване

Жълтата тинтява е многогодишно тревисто растение, което достига най-често един метър (рядко 160—200 см) височина. Образува едро, късо и дебело коренище с множество главести подутини в него, върху които се формират много връхни пъпки. Коренището продължава във вретеновиден, отвесен, слабо разклонен месест корен с кафява кора и жълта месеста част. Достига повече от половин метър дължина. Надземните стъбла са неразклонени, прави, гладки и неокосмени. Листата са срещуположни, голи, целокрайни, яйцевидно елипсовидни, слабо сдиплени по дъговидните жилки. На цвят са сиво зелени от восъчния налеп по тях. Най-долните листа имат дръжки и тръбовидни влагалища. Стъблените са по дребни и са с къси дръжки, а най-горните са най-дребни и са напълно приседнали, срастващи се в основата в къси влагалища. В съцветието листата са значително по-дребни, имат сърцевидна форма и са по-светлозелени. Цветовете са събрани в прешленовидни съцветия. В пазвите на връхните срещуположни листа те са по няколко в групички и образуват прешлени от много цветове. Чашките са бледожълти, два пъти по-къси от венчето. Те са разцепени от едната страна и имат 5 къси зъбци. Бързо засъхват и стават ципести. Над тях се издигат златистожълти венчета с къси, скрити в чашките тръбици и дълги, стърчащи над тях неподвити 5 езичести дяла. В средата се открояват тичинките, които са с дълги дръжки, сраснали с прашниците си. Те образуват затворен конус, под който се намира завръзът. Близалцето (късо и двуделно) се подава от върха на прашниковия конус. След прецъфтяването се образува суха плодна кутийка с множество дребни плоски семена, снабдени с широк крилат ръб. Цъфти през юли и август⁴.

Местообитание

Расте по каменисти склонове или горски поляни, разположени близо до горната граница на гората, върху силикатна или варовикова скална основа. Почвите най-често са планинско-ливадни или тъмноцветни планинско-горски, мощни и с различна степен на овлажняване. Наклонът на терените варира от почти равен до 45º. По-голяма част от местообитанията на вида са открити, светли, най-често с южно изложение⁵.

Разпространение в България

В планините Стара планина, Витоша, Пирин, Рила, Родопите; между 1600 и 2150 метра надморска височина⁶.

Общо разпространение

Централна и Югоизточна Европа, Пиренейски полуостров, о. Корсика и Сардиния, Балкански полуостров. Видът достига Мала Азия и Индия⁷.

Значение

Лечебно, хранително и декоративно растение.

Жълтата тинтява като билка⁸

Използваема част.

Коренищата и корените.

Химичен състав.

Съдържа гликозидите генциопикрин, генциамарин (на които се дължи горчивият ѝ вкус), генцианоза, алкалоида генцианин, генциостерин, мазнини, пектинови вещества, смоли, слуз и др.

Лечебно действие и приложение.

Жълтата тинтява е застрашен и защитен от закона вид! Събирането му от естествени находища в България е забранено! За лечебни цели да се използва единствено билка от култивирани растения или от внос! Билката има секретовъзбуждащо действие - засилва отделянето на слюнка, стомашна и жлъчна секреция. Освен това тя усилва чревната дейност и оказва противоспастично действие. Употребява се като възбуждащо апетита средство (преди ядене), при чревни колики и запек, жълтеница, малокръвие.

Жълтата тинтява като напитка

От корените на Жълтата тинтява се приготвят алкохолни и безалкохолни напитки. Така във Франция има няколко вида ликьор, приготвени от корените на Жълта тинтява, сред които са известни марките Suze, Avèze и Salers Aperitif⁹. Екстракт от Жълта тинтява участва и в състава на известния италиански ликьор Campari и редица други¹⁰, а в САЩ е известна безалкохолната напитка Moxie - също съдържаща екстракт от коренище на Жълта тинтява¹¹.

Украсни качества

Много красиво растение поради гъстите си прешленовидни съцветия, съставени от едри жълти цветове, разположени в горната част на високото стъбло¹².

Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: горчив корен; едра горчивка; жълта линцура; кантарион; линцура; посечено биле; сечено биле; султание-оту (тур.)¹³.

Значение на латинското име

Родовото име Gentiana е в чест на последния цар на илирите Генций (Генциус, Gentius), царствал 181–168 г. преди Христа, за който се смята, че е открил лечебните свойства на Жълтата тинтява¹⁴. Видовото име lutea е женски род на латинската дума luteus, която означава "жълт"¹⁵.