БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Жълта тинтява

Gentiana lutea

Снимки на Жълта тинтява (Gentiana lutea)

Gentiana lutea Gentiana lutea Gentiana lutea Gentiana lutea Gentiana lutea Gentiana lutea Gentiana lutea Gentiana lutea Gentiana lutea Gentiana lutea

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Жълта тинтява.


Латинско име

Gentiana lutea L. - чете се "генциана лутеа".


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[1]. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[2]. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Събиране за лекарство, като за целта се изваждат целите растения с коренищата и корените, активизиране на планинския туризъм, строителство на пътища. Ограниченото разпространение, лошото възобновяване, високата смъртност на младите индивиди и ниският темп на нарастване (семеначетата цъфтят на осмата година от поникването) допълнително се отразяват неблагоприятно върху състоянието на популациите и водят до тяхното намаляване и изчезване."


Описание и разпознаване

Жълтата тинтява е многогодишно тревисто растение, което достига най-често един метър (рядко 160—200 см) височина. Образува едро, късо и дебело коренище с множество главести подутини в него, върху които се формират много връхни пъпки. Коренището продължава във вретеновиден, отвесен, слабо разклонен месест корен с кафява кора и жълта месеста част. Достига повече от половин метър дължина. Надземните стъбла са неразклонени, прави, гладки и неокосмени. Листата са срещуположни, голи, целокрайни, яйцевидно елипсовидни, слабо сдиплени по дъговидните жилки. На цвят са сиво зелени от восъчния налеп по тях. Най-долните листа имат дръжки и тръбовидни влагалища. Стъблените са по дребни и са с къси дръжки, а най-горните са най-дребни и са напълно приседнали, срастващи се в основата в къси влагалища. В съцветието листата са значително по-дребни, имат сърцевидна форма и са по-светлозелени. Цветовете са събрани в прешленовидни съцветия. В пазвите на връхните срещуположни листа те са по няколко в групички и образуват прешлени от много цветове. Чашките са бледожълти, два пъти по-къси от венчето. Те са разцепени от едната страна и имат 5 къси зъбци. Бързо засъхват и стават ципести. Над тях се издигат златистожълти венчета с къси, скрити в чашките тръбици и дълги, стърчащи над тях неподвити 5 езичести дяла. В средата се открояват тичинките, които са с дълги дръжки, сраснали с прашниците си. Те образуват затворен конус, под който се намира завръзът. Близалцето (късо и двуделно) се подава от върха на прашниковия конус. След прецъфтяването се образува суха плодна кутийка с множество дребни плоски семена, снабдени с широк крилат ръб. Цъфти през юли и август[3].


Местообитание

Расте по каменисти склонове или горски поляни, разположени близо до горната граница на гората, върху силикатна или варовикова скална основа. Почвите най-често са планинско-ливадни или тъмноцветни планинско-горски, мощни и с различна степен на овлажняване. Наклонът на терените варира от почти равен до 45º. По-голяма част от местообитанията на вида са открити, светли, най-често с южно изложение[4].


Разпространение в България

В планините Стара планина, Витошки район, Пирин, Рила, Родопите; между 1600 и 2150 метра надморска височина[5]:


Общо разпространение

Централна и Югоизточна Европа, Пиренейски полуостров, о. Корсика и Сардиния, Балкански полуостров. Видът достига Мала Азия и Индия[6].


Значение

Лечебно, хранително и декоративно растение.


Жълтата тинтява като билка[7]

Използваема част.

Коренищата и корените.

Химичен състав.

Съдържа гликозидите генциопикрин, генциамарин (на които се дължи горчивият ѝ вкус), генцианоза, алкалоида генцианин, генциостерин, мазнини, пектинови вещества, смоли, слуз и др.

Лечебно действие и приложение.

Жълтата тинтява е застрашен и защитен от закона вид! Събирането му от естествени находища в България е забранено! За лечебни цели да се използва единствено билка от култивирани растения или от внос! Билката има секретовъзбуждащо действие - засилва отделянето на слюнка, стомашна и жлъчна секреция. Освен това тя усилва чревната дейност и оказва противоспастично действие. Употребява се като възбуждащо апетита средство (преди ядене), при чревни колики и запек, жълтеница, малокръвие.


Жълтата тинтява като напитка

От корените на Жълтата тинтява се приготвят алкохолни и безалкохолни напитки. Така във Франция има няколко вида ликьор, приготвени от корените на Жълта тинтява, сред които са известни марките Suze, Avèze и Salers Aperitif[8]. Екстракт от Жълта тинтява участва и в състава на известния италиански ликьор Campari и редица други[9], а в САЩ е известна безалкохолната напитка Moxie - също съдържаща екстракт от коренище на Жълта тинтява[10].


Украсни качества

Много красиво растение поради гъстите си прешленовидни съцветия, съставени от едри жълти цветове, разположени в горната част на високото стъбло[11].


Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: горчив корен; едра горчивка; жълта линцура; кантарион; линцура; посечено биле; сечено биле; султание-оту (тур.)[12].


Значение на латинското име

Родовото име Gentiana е в чест на последния цар на илирите Генций (Генциус, Gentius), царствал 181–168 г. преди Христа, за който се смята, че е открил лечебните свойства на Жълтата тинтява[13]. Видовото име lutea е женски род на латинската дума luteus, която означава "жълт"[14].



Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Люба Евстатиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[3] Ружа Крушева, Радомир Първанов. 1978. Албум на защитени и редки растения. Земиздат. София.

[4] Люба Евстатиева. 2015. Пос. източник.

[5] Люба Евстатиева. 2015. Пос. източник.

[6] Люба Евстатиева. 2015. Пос. източник.

[7] Иван Иванов, Илия Ланджев, Гео Нешев. 1977. Билките в България и използването им. Земиздат. София.

[8] PUNCH | Your Guide to Using Bitter Gentian Liqueurs.

[9] Ethnobotany of gentians.

[10] Moxie - Wikipedia.

[11] К. Методиев - собств. наблюдение.

[12] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.

[13] Нестор Митрев. 1999. Здраве без инжекции, Пловдив.

[14] luteus - Wiktionary.


Gentiana lutea in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net