БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Бледожълта детелина.
Trifolium ochroleucon Huds. - чете се "трифо́лиум охроле́вкон"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Бледожълтата детелина е многогодишно тревисто растение. Коренището вертикално или косо. Стъблата единични или до 9, (10) 20-40 (50) см високи, възходящи, по-рядко изправени, оскъдно разклонени или прости, повече или по-малко гъсто разперено или прилегнало влакнести или в долната половина голи. Прилистниците удължено или линейно ланцетни, дълго шиловидно триъгълно източени, целокрайни без ушички, в долната си част ципести, в горната тревисти, с 2-5 зелени неразклонени жилки, 1/2 от дължината си сраснали с листната дръжка, повече или по-малко разперено дълго влакнести, по-дълги от горните и много по-къси от долните листни дръжки, равни на междувъзлията или много по-къси от тях. Долните стъблови листа с нишковидни, 5-7 пъти по-дълги от листчетата, разперено влакнести дръжки, често се развива розетковидно снопче приосновни, на дълги дръжки листа. Листчетата 10-30 (50) мм дълги и 5-15 (20) мм широки, ланцетни, ланцетно елиптични, широко или тясно по-късо или дълго елиптични, яйцевидно елиптични до яйцевидни, по ръба неясно назъбени или целокрайни, на върха цели или вдлъбнати, често осилести, с 20-35 прави, дълбоко вилужно разклонени жилки, тези на приосновните листа често по-дребни, яйцевидно елиптични, всички на равни помежду си, до 0,5 мм дълги разперено влакнести дръжчици. Главичките (съцветията) 10-30 (40) мм дълги, сферични, яйцевидни или овални, рехави, единични, приседнали и в основата обвити с присъцветните листа или на по-къси от тях дръжки. Цветовете 15-18 (20) мм дълги, слабо отклонени от съцветната ос, приседнали, без прицветници. Чашката 7-10 (12) мм дълга; тръбицата звънеста, бяло ципеста, с 10-13 повече или по-малко изпъкнали или неясни жилки, разпръснато полуразперено влакнеста, гърлото затворено с пръстен от власинки; зъбците линейно шиловидни до триъгълно клиновидни, зелени, на върха бледозеленикави, при боба силно отклонени, силно неравни помежду си, долният 1,5-3 пъти по-дълъг от тръбицата, горните 4 равни помежду си и до 2 пъти по-къси, равни или по-дълги от тръбицата, най-малко в основата по-дълго или по-късо разперено влакнести, в основата често по-широки, с 1 ясна, достигаща до върха и 3 неясни приосновни жилки, слабо жлезисто мазолести или гладки. Венчето бледо- до матовожълто, жълтобяло или розово, след прецъфтяване червенокафяво, 1,5-2 пъти по-дълго от чашката. Флагчето с 1/3 по-дълго от крилцата, ланцетно, под средата разширено, в основата изведнаж стеснено в къс широк нокът, гладко. Крилцата равни на ладийката, с ланцетно сърповидна, равна на лентовидния нокът печурка, езичето 3-4 пъти по-късо от нокътя, широко. Ладийката с елиптично ланцетна, равна на ноктите нишковидна петурка, езичето неразвито. Бобът яйцевиден, слабо надвишава тръбицата или скрит в нея, едносеменен, ципест, на върха хрущялен. Цъфти юни-юли2.
По умерено влажни и открити места в разредени гори и храсталаци в низините, предпланините и планините3.
В цялата страна до 1600 метра надморска височина4.
Западна, Централна и Южна Европа (на североизток Украйна и Бесарабия)5.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.
3 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.
4 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.
5 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.