БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Многогодишни или едногодишни тревисти растения. Листата чифтоперести. Чашката на цветовете звънчевидна с еднакви тесни зъбци. Флагчето обратно-яйцевидно, към основата си стеснено и почти приседнало; крилцата много къси; ладийката тъпа, дълга колкото флагчето, или малко по-дълга или по-къса от него. Плодът е сплеснат, полукръгъл, неразчленен, кожест, с мрежесто жилкуване, неразпуклив, влакнест, едносеменен, по ръба и жилките с шипчета [Стоянов, Н. & Б. Стефанов. 1948. Флора на България, София].
Българското име "еспарзета" е възприето и в повечето от другите европейски език и произлиза от френски провансалски диалект [Wikipedia: Onobrychis]. Народното име на вида е грашица [Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София].
В България естествено разпространени са 12 вида.
Бяла еспарзета - Onobrychis alba
Пиндска еспарзета - Onobrychis pindicola
Пясъчна еспарзета - Onobrychis arenaria