Пясъчна еспарзета

Onobrychis arenaria

Снимки на Пясъчна еспарзета (Onobrychis arenaria)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Пясъчна еспарзета. Българското име "еспарзета" е възприето и в повечето от другите европейски език и произлиза от френски провансалски диалект^[1]. Народното име на вида е Грашица^[2].

Латинско име

Onobrychis arenaria (Kit.) DC. - чете се "онобрихис аренариа". Родовото име Onobrychis е образувано от гръцките думи ὄνος - "магаре", βρύκειν - "изяждан лакомо", т. е. преведена буквално думата означава "изяждан лакомо от магаретата", което се обяснява с високите хранителни качества на растенията от рода и предпочитането им за храна от тревопасните животни^[3]. Видовото име arenaria означава "пясъчен" на латински.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Пясъчна еспарзета е многогодишно тревисто растение. Цветовете са 5-13 cm дълги, розови с пурпурни жилки или светлопурпурни до почти бели. Чашката ясно по-късо, до малко по-дълга от ладийката; зъбците 3-5 пъти по-дълги от тръбицата, линейно шиловидни. Флагчете малко по-късо, до 1-2 mm по-дълго от ладийката. Ладийката заоблена или извита под прав ъгъл. Бобът 4-7 mm в диаметър, надвишава или не чашковите зъбци или по-къс от тях. Цъфти май-юли^[4].

Местообитание

Расте в ливади, пасища и по сухите каменисти места^[5].

Разпространение в България

Установен е във всички флористични райони; между 0 и 1200 метра надморска височина^[6].

Общо разпространение

Европа и Югозападна Азия^[7].

Бележки

Тук разглеждаме границите на вида в по-широк обхват от възприетия в българската ботаническа литература, включително като част от този вид разглеждаме и растенията, отделяни преди в самостоятелен вид Onobrychis lasiostachya Boiss - Влакнестокласа еспарзета. Понастоящем Onobrychis lasiostachya се смята за подвид на Пясъчната еспарзета Onobrychis arenaria subsp. lasiostachya (Boiss.) Hayek^[8]^[9].