Нахутовидно секирче, Нахутово секирче.
Lathyrus cicera L. - чете се "ла́тирус ци́цера".[1] Видовото име "cicera" е от родовото име на Нахута - Cicer arietinum.[2]
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Нахутовидното секирче е едногодишно тревисто растение. Стъблата по няколко, по-рядко единични, (15) 20-40 (50) см високи, прави или в основата възходящи, четириръби, тясно крилати, голи; крилата 1/3 от ширината на стъблото. Прилистниците 10-15 мм дълги и 2-4 мм широки, по-дълги от листната дръжка или равни на нея, рядко малко по-къси, полукопиевидни, по ръба дълго разпръснато ресничести или напълно голи. Листата с една, рядко с две двойки листчета, които са 3-6 см дълги и 3-5 mm широки, линейно ланцетни до ланцетни, дълго заострени и с успоредно жилкуване, голи или по ръба дълго ресничести, 4-5 пъти по-дълги от дръжките, последните без крила. Листната ос с разклонено, по-късо от листчетата мустаче. Съцветните дръжки по-къси от съцветния лист, на средата съчленени, без осилче, голи. Прицветниците 0,5 мм дълги или липсват. Цветните дръжки 1/2-1/3 по-къси от чашките. Цветовете единични, 10-12 мм дълги. Чашката по-дълга от половината на венчето, с 5 жилки; зъбците линейно ланцетни, 1,5—3 (4) пъти по-дълги от тръбицата, с успоредни жилки, изправени. Венчето червено до пурпурно. Флагчето 12-14 мм дълго и 11-13 мм широко, почти кръгло до неясно ромбично, в основата изведнаж стеснено в 2-3 мм дълъг нокът. Крилцата равни по дължина на флагчето или малко по-къси, петурката елиптична, постепенно стеснена в 3 пъти по-къс нокът, езичето малко по-късо от нокътя. Ладийката 3-4 мм широка, малко по-къса от крилцата, на върха късо заострена, петурката елиптично триъгълна, 2/3 по-дълга от нокътя, извита под прав ъгъл. Бобът 2-4,5 см дълъг и 1-2 см широк, елиптично ромбичен, мрежесто жилкуван, от долния ръб с 2 кила, в основата си постепенно стеснен, гол. Семената 2-6, светлокафяви до кафяви, сплеснати, гладки; ръбецът 1/13 от обиколката на семето, плосък, широко елиптичен. Цъфти май-юни.[3]
По сухи тревисти и каменисти места, край храсталаците в равнините и предпланините.[4]
Разпространено в цялата страна, до 800 м надм. в.[5]
Южна Европа, Югозападна Азия, Макаронезия.[6]
Пасищно растение с добри фуражни качества.[7]
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
[2] К. Методиев.
[3] Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.
[4] Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.
[5] Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.
[6] Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.
[7] Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.