БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Нахутовидно секирче (Нахутово секирче)

Lathyrus cicera

Снимки на Нахутовидно секирче (Lathyrus cicera)

Lathyrus cicera Lathyrus cicera Lathyrus cicera Lathyrus cicera Lathyrus cicera

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Нахутовидно секирче, Нахутово секирче.


Латинско име

Lathyrus cicera L. - чете се "ла́тирус ци́цера".[1] Видовото име "cicera" е от родовото име на Нахута - Cicer arietinum.[2]


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Нахутовидното секирче е едногодишно тревисто растение. Стъблата по няколко, по-рядко единични, (15) 20-40 (50) см високи, прави или в основата възходящи, четириръби, тясно крилати, голи; крилата 1/3 от ширината на стъблото. Прилистниците 10-15 мм дълги и 2-4 мм широки, по-дълги от листната дръжка или равни на нея, рядко малко по-къси, полукопиевидни, по ръба дълго разпръснато ресничести или напълно голи. Листата с една, рядко с две двойки листчета, които са 3-6 см дълги и 3-5 mm широки, линейно ланцетни до ланцетни, дълго заострени и с успоредно жилкуване, голи или по ръба дълго ресничести, 4-5 пъти по-дълги от дръжките, последните без крила. Листната ос с разклонено, по-късо от листчетата мустаче. Съцветните дръжки по-къси от съцветния лист, на средата съчленени, без осилче, голи. Прицветниците 0,5 мм дълги или липсват. Цветните дръжки 1/2-1/3 по-къси от чашките. Цветовете единични, 10-12 мм дълги. Чашката по-дълга от половината на венчето, с 5 жилки; зъбците линейно ланцетни, 1,5—3 (4) пъти по-дълги от тръбицата, с успоредни жилки, изправени. Венчето червено до пурпурно. Флагчето 12-14 мм дълго и 11-13 мм широко, почти кръгло до неясно ромбично, в основата изведнаж стеснено в 2-3 мм дълъг нокът. Крилцата равни по дължина на флагчето или малко по-къси, петурката елиптична, постепенно стеснена в 3 пъти по-къс нокът, езичето малко по-късо от нокътя. Ладийката 3-4 мм широка, малко по-къса от крилцата, на върха късо заострена, петурката елиптично триъгълна, 2/3 по-дълга от нокътя, извита под прав ъгъл. Бобът 2-4,5 см дълъг и 1-2 см широк, елиптично ромбичен, мрежесто жилкуван, от долния ръб с 2 кила, в основата си постепенно стеснен, гол. Семената 2-6, светлокафяви до кафяви, сплеснати, гладки; ръбецът 1/13 от обиколката на семето, плосък, широко елиптичен. Цъфти май-юни.[3]


Местообитание

По сухи тревисти и каменисти места, край храсталаците в равнините и предпланините.[4]


Разпространение в България

Разпространено в цялата страна, до 800 м надм. в.[5]


Общо разпространение

Южна Европа, Югозападна Азия, Макаронезия.[6]


Значение

Пасищно растение с добри фуражни качества.[7]



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България


Източници на информация

[1] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

[2] К. Методиев.

[3] Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.

[4] Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.

[5] Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.

[6] Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.

[7] Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.


Lathyrus cicera in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net