Сусамовиден клин

Astragalus sesameus

Снимки на Сусамовиден клин (Astragalus sesameus)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Сусамовиден клин, Сусамовидно сграбиче, Сусамово сграбиче.

Латинско име

Astragalus sesameus L. - чете се "астра́галус сеза́меус".

Природозащитен статут и заплахи

Сусамовиденият клин НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие^[1].

В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък вид" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)^[2].

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (Endangered)^[3].

В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е също с категория "застрашен"^[4]. В същият източник като заплахи за вида е посочено:

"Залесяването, промените в режима на стопанисване на земите, селищното развитие, ограниченото разпространение и ниската плътност на популациите."

Видът е оценен като "слабо засегнат" (Least Concern) в Червения списък на защитените видове на Световния съюз за защита на природата (IUCN). В същият източник е посочено: "Species widely distributed in the Mediterranean" = "Видът е широко разпространен в Средиземноморието". Състоянието на популацията му е оценено като "стабилно"^[5].

Според нас [К. Методиев] основната причина за редкостта на Сусамовидения клин в България е това, че той е средиземноморски, топлолюбив вид, а местата в България, които са близки до климатичните условия на Средиземноморието са малко, съответно и растенията с изисквания към тези условия се срещат рядко. Това се доказва и от факта, че в Средиземноморските страни растението не е застрашено. В находището на вида, от където са снимките, към 2015 г. не са установени фактори застрашаващи съществуването му. Популацията му там е от стотици екземпляри.

Описание и разпознаване

Сусамовиденият клин е едногодишно тревисто растение. Стъблата са полегнали, възходящи или изправени, дължината им е от 5 до 30 cm. Листата са 2-8 cm дълги, нечифтоперести (върхът на листната ос завършва с листче). Дръжките на листата дълги до половината на листната ос или по-къси. Листчетата (7) 8-10 (11) двойки, продълговато обратно яйцевидни до линейно елиптични, на върха тъпи, влакнести. Съцветията главести, почти приседнали (с много къса дръжка). Цветовете са до 10 на брой в съцветие, 9-11 mm дълги. Чашката, 5-6 mm дълга. Венчето е синкаво, флагчето му е дълго 8-9 mm. Бобът е дълъг от 10 до 15 mm и широк 3 до 4 mm, прав, с дълбока коремна бразда, на върха с около 2 mm дълга крива човка, повече или по-малко гъсто просто прилегнало влакнест. Семената бъбрековидни, светлокафяви, 1-2 mm дълги. Цъфти април-май. Плодоноси юни-юли^[6]^[7].

Основните отличителните белези, по които се отличава Сусамовиденият клин от другите видове от рода са:

че е едногодишно растение (стъблата и корените тънки, няма стъбла без цветове);
синкавите си и дребни цветове;
съцветията се състоят от не повече от 10 цвята и са с много къса дръжка (почти приседнали);
бобът е прав.

Местообитание

Сухи тревисти места с южно изложение^[8]. Мястото, от където са снимките в сайта, е с южно изложение, силно ерозирало, върху силикатна основа, с надморска височина 312 метра^[9].

Разпространение в България

В България досега са установени 3 находища на Сусамовиден клин: Струмска долина (Южна – с. Чучулигово), Пирин (Южен – с. Калиманци), Тракийска низина (с. Капитан Димитриево); до 350 m надморска височина^[10].

Общо разпространение

Установен е в следните държави: Алжир, България, Гърция, Испания, Италия, Малта, Португалия, Мароко, Сирия, Тунис, Франция и Хърватия. Пренесен (интродуциран) е от човека в Австралия^[11].