Златовръх

Rhodiola rosea

Снимки на Златовръх (Rhodiola rosea)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Златовръх, Розов златовръх.

Латинско име

Rhodiola rosea L. - чете се "родиола розеа".

Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона^[1]. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен"^[2]. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Събира се като лечебно растение за лични нужди, за търговия в страната, за международна търговия, лавини, ниска плътност на популациите."

Описание и разпознаване

Златовърхът е многогодишно тревисто двудомно растение с дебело, месесто коренище, което има аромат на рози. Цветоносните стъбла многобройни, високи 25–30 cm. Листата закръгленоовални, приседнали, голи, червеникаво-синкави. Съцветията щитовидни, многоцветни. Цветовете 4–5-делни, с дълги дръжки, еднополови, обикновено бледорозови, светложълти или тъмножълти. Мехунките дълги 6–8 mm, многосеменни, зеленикави и червеникави. Семената дълги до 2 mm. Цъфти юни–август, плодоноси август–септември. Размножава се вегетативно и със семена^[3].

Местообитание и популации

Среща се по каменисти и скалисти места в по-високите части на планините, над горната граница на гората. На много места обитава сипеи и райони в близост до късно топящи се снежни преспи, което осигурява достатъчна почвена влажност. Находищата в Стара планина и Пирин са представени от малочислени популации. Най-многочислени, заемащи значително проективно покритие, са популациите в Рила планина^[4].

Разпространение в България

Стара планина (Западна и Средна), Рила, Пирин; между 2000–2600 m надморска височина^[5].

Общо разпространение

Европа, Сибир, Югозападна Азия (Мала Азия), Централна Азия, Японо-Китайска област, Северна Америка^[6].

Значение

Растението се смята за лечебно. Коренището се използва за възстановяване от големи физически и психически натоварвания, но няма доказателствата, че Златовърха има такова действие^[7].

Украсни качества

Растението е много красиво поради гъстите си туфи, върху стъблата на които са разположени гъсти съцветия от жълти цветове. Цветовете имат аромат на кайсия^[8].