Валдщайново плюскавиче

Silene waldsteinii

Снимки на Валдщайново плюскавиче (Silene waldsteinii)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Валдщайново плюскавиче.

Латинско име

Silene waldsteinii Griseb. - чете се „силе́не валдща́инии¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Валдщайновото плюскавиче е многогодишно тревисто растение. Отличителните белези на вида са: Листата линейно нишковидни. Чашката 16-26 мм дълга. Семената 0,9-1,1 мм дълги. Следва подробното описание²:

Растение високо от 15 до 45 cm.

Стъблата многобройни (3-15 и повече), изправени или приповдигащи се, тънки, голи, в горните междувъзлия жлезисто лепкави, неразклонени или в горните възли несиметрично разклонени.

Листата линейно нишковидни, на върха заострени, целокрайни или с фино назъбен до ресничест хрущялен ръб, голи; приосновните в розетки; стъбловите 4-6 двойки, приседнали; долните до 4,5 (5,5) cm дълги, до 1,5 mm широки; горните по-къси и по-тесни.

Цветовете 1-4 на брой, разположени поединично по върховете на стъблото и разклоненията му, с прицветници. не по-къси от половината на цветната дръжка, двуполови, изправени, с 0,5-1 cm дълги дръжки.

Чашката бяло ципеста, удължена, тръбесто звънеста, 16-26 mm дълга, в основата отрязана, непосредствено над основата леко стеснена, оттам към горния край постепенно разширена, завършваща с 5 къси зъбци, гола, с 10 зелени, успоредни, в горния край анастомозиращи жилки или с неясни жилки, при плода плътно прилегнала към него, чашечните зъбци широко триъгълни, до 1 mm дълги, с целокраен ципест ръб.

Венчелистчетата жълтозелени до жълтокафяви; нокътя обратно яйцевидно ланцетен, към основата клиновидно стеснен, на горния край заоблен или постепенно стеснен към пластинката, по ръба ресничест, 9-10,5 mm дълъг; пластинката 7-8 mm дълга, до средата двуделна с широко линейни, целокрайни, на върха заоблени дялове, в основата с коронка от две тъпи брадавици.

Тичинковите дръжки голи.

Плодникът гол.

Стълбчетата 3.

Плодната кутийка удължена, 8-10 mm дълга, 3-4 mm широка, с 6 разперени до обърнати назад зъбци, с 1,6-1,8 mm широк отвор, леко превишава чашечните зъбци в долната половина тригнездна.

Карпофорът гол, 10-16 mm дълъг, равен до два пъти по-дълъг от кутийката.

Семената тъмнокафяви, сплеснато бъбрековидни, 0,9-1 mm дълги, с мрежеста повърхност-.

Цъфти юли-септември.

Местообитание

Каменисти и тревисто каменисти места и по скалите³.

Разпространение в България

Предбалкана (Белоградчик) Западна и Средна Стара планина, Знеполския район (Коньова планина), Витоша, Западните гранични планини (Осоговска пл.), Беласица, Пирин, Рила, Западните и Средните Родопи, между 600 и 2350 метра надморска височина^4.