Българска мишовка

Minuartia bulgarica

Снимки на Българска мишовка (Minuartia bulgarica)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Българска мишовка.

Латинско име

Minuartia bulgarica (Velen.) Graebn. - чете се "минуа́рциа булга́рика"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие².

Описание и разпознаване

Българската мишовка е многогодишно плътнотуфесто тревисто растение, високо от 4 до 10 cm. Съцветието рехаво. Чашелистчетата с 5-7 жилки. Цветовете с дръжки равни, по-къси или едва по-дълги от чашката. Прицветниците почти равни на цветните дръжки. Цъфти юни-юли³.

Местообитание

Сухи, каменисти места⁴.

Разпространение в България

Расте между 500 и 1600 m надморска височина⁵ във флористичните райони, показани на картата.

Карта, показваща естественото разпространение на Българската мишовка по флористични райони (оцветените в сиво)⁶:

Minuartia bulgarica

Общо разпространение

България и Сърбия⁷.

Карта, показваща общото разпространение на Българската мишовка:⁸:

Minuartia bulgarica

Бележки

Българската мишовка е описана като нов вид за науката от чешкия ботаник Йозеф Веленовски (Josef Velenovský) през 1889 г. под името Alsine bulgarica по материали, събрани от неговия сънародник Херман Шкорпил (Václav Hermengild Škorpil) от околностите на Сливен. През 1891 г. немският ботаник P. Graebner го отнася към род Minuartia. Близък е с Minuartia hirsuta (Bieb.) Hand.-Mazz. (Твърдовлакнеста мишовка)⁹.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Закон за биологичното разнообразие.

3 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

4 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Пос. източник.

5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.

7 Marhold, K. (2011+): Caryophyllaceae. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. - посетен на 7 септември 2023 г.

8 Marhold, K. (2011+): Caryophyllaceae. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. - посетен на 7 септември 2023 г.

9 Мешинев, Т. 1992. В: Атлас на ендемичните растения в България. София.