Едногодишни или многогодишни голи или влакнести тревисти растения. Стъблата изправени, лежащи или възходящи, понякога туфести. Листата срещуположни, линейни, линейно ланцетни или линейно шиловидни до яйцевидно ланцетни, на върха малко или много заострени или тъпи; приосновните обикновено събрани по много в гъсти снопчета, плоски, до 1,5 см дълги, често месести; стъбловите плоски или полуцилиндрични, често месести. Съцветията разклонени дихазии, по-рядко прости, съставени от малко на брой цветове; последните най-често събрани на групи, приседнали или на дръжки. Чашелистчетата 5 (4), яйцевидно ланцетни, на върха малко или много заострени, зелени или бели, с 1 — 7 жилки на гърба си, заоблени или изведнъж отсечени и вдървенели при основата си, по-къси от венчелистчетата, равни на тях или по-дълги. Венчелистчетата 5, рядко липсват, на върха най-често затъпени, по-рядко слабо заострени. Тичинките 10 (рядко 8 или 9), при основата с малко или много развити жлези. Плодникът от 3 плодолиста, с горен яйчник и 3 стълбчета. Плодът кутийка, разпукваща се на 3, рядко на 4 дяла. Семената малко или много бъбрековидни или неправилно овални, по повърхността си малко или много брадавичести.1.
В България са установени 19 вида.
Българска мишовка - Minuartia bulgarica
Алпийска мишовка - Minuartia recurva
Пролетна мишовка - Minuartia verna
1 Кожухаров, С. & Кузманов, Б. 1966. В: Флора на Народна Република България, том III, Издателство на БАН, София.