Алпийска мишовка.
Minuartia recurva (Аll.) Schinz et Thell. - чете се "минуа́рциа реку́рва"1. Видовото име "recurva" означава "извита назад"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Алпийската мишовка е многогодишно тревисто плътнотуфесто растение. Централният корен е повече или по-малко вдървенял. Стъблата (1 — 2) 3 — 12 (15) см високи, в основата малко или много вдървенели, стелещи се, възходящи или изправени, разсеяно или много гъсто жлезисти, по-рядко голи; в основата с многобройни стерилни разклонения. Приосновните листа 3 — 10 мм дълги и 0,6 — 1 мм широки, линейно шиловидни до цилиндрични, с три жилки, на върха тъпи, сьрповидно извити или по-рядко прави, голи или разсеяно жлезисти, срасли два по два във влагалище, обгръщащо стъблото, значително по-дълги от междувъзлията; тези на цветоносните стъбла до 3 — 4 мм дълги и 1 — 1,5 (2) мм широки, значително по-къси от междувъзлията, малко или много изправени, яйцевидно до яйцевидно ланцетни, в основата разширени, с 3 — 5 ясни жилки. Съцветието малко или много сбито, малоцветно, с 2 — 5 (8) цвята или цветовете единични, по върховете на стъблата. Цветните дръжки до 2 — 3 пъти по-дълги от чашката, жлезисто влакнести. Цветовете 4,5 — 5 мм дълги. Прицветните листа яйцевидно ланцетни, значително по-къси от цветните дръжки. Чашелистчетата 3,2 — 5,5 (6) мм дълги, яйцевидно ланцетни, в основата разширени, на върха заострени и по ръба ципести, зелени до възпурпурни, на гърба с 5 (7) жилки, в някои случаи с 2 (4) неясни жилки, видими само в основата. Венчелистчетата бели, яйцевидни до яйцевидно ланцетни, на върха притъпени, по-дълги от чашката. Кутийката яйцвидна, по-дълга от чашката или равна с нея. Семената до 1,2 мм дълги, кафяви, почти гладки и съвсем ситно брадавичести. Цъфти юни-август3.
Из тревистите и каменистите места в планинския и високопланинския пояс4.
Средна Стара планина, Западните гранични планини, Пирин, Рила, Родопите; до 2920 м надм. височина5.
Южна и Централна (югоизточната част) Европа, Средиземноморието, Югозападна и Централна Азия6.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Кожухаров, С. & Кузманов, Б. 1966. В: Флора на Народна Република България, том III, Издателство на БАН, София.
4 Кожухаров, С. & Кузманов, Б. 1966. Пос. източник.
5 Кожухаров, С. & Кузманов, Б. 1966. Пос. източник.
6 Кожухаров, С. & Кузманов, Б. 1966. Пос. източник.