Пролетна мишовка.
Minuartia verna (L.) Hiern - чете се "минуа́рциа ве́рна"1. Видовото име verna означава "пролетен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Пролетната мишовка е многогодишно тревисто растение. Основните белези, по които се различава от близките видове са, че образува плътни туфи. Чашелистчетата са с 3 жилки. Венчелистчетата са по-дълги от чашката, на върха тъпи. Прашниците са розови до пурпурни. Цъфти юни-август3.
Подробно описание: Плътнотуфесто растение. Коренът слабо вдървенял. Стъблата (1,5) 5 — 10 см високи, изправени или възходящи, в горната си част разсеяно жлезисти, в основата голи; по-рядко целите растения жлезисто влакнести, със странични стерилни издънки. Листата до 20 мм дълги и 0,5 мм широки, с три надлъжни жилки, голи или жлезисто космати, прави или малко или много сърповидно извити. Съцветията рехави, малоцветни, с от 1 до 5 (7) цвята. Цветните дръжки обикновено значително по-дълги от чашките, рядко равни на тях, жлезисто влакнести. Прицветните листа линейно шиловидни, по-къси от цветните дръжки. Чашелистчетата 3,5 — 4,5 мм дълги, яйцевидно ланцетни, на върха късо заострени и слабо закривени навътре, зелени, по ръба ципести, на гърба с 3 жилки, голи или жлезисти. Венчелистчетата бели, широко яйцевидни, най-широки в горната си половина или средата, на върха тъпи, по-дълги от чашката. Прашниците възрозови или възпурпурни. Плодната кутийка яйцевидно конична, по-дълга от чашката. Семената кафеникави, по повърхността с остри брадавички4.
Тревистите и каменливите места в планинския и високопланинския пояс5.
Във флористичните райони: Знеполския район, Славянка, Пирин, Рила, Родопи, Средна и Източна Стара планина, Долината на река Места; от 1000 до 2900 метра надморска дължина6.
Карта показваща разпространението на Пролетната мишовка по флористични райони (оцветените в сиво)7:
Югозападна, Южна, Централна и Източна Европа, Средиземноморието, Кавказ, Централна Азия, Сибир, Японо-Китайската област, Арктика, Северна Америка8.
Макар че в българската ботаническа литература за вида не е посочено, че е декоративен вид, според нас растението е много красиво по време на цъфтеж, когато плътните му туфи са гъсто покрити с чисто бели звездовидни цветове9.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 Кожухаров, С. & Кузманов, Б. 1966. В: Флора на Народна Република България, том III, Издателство на БАН, София.
5 Кожухаров, С. & Кузманов, Б. 1966. Пос. източник.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
7 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
8 Кожухаров, С. & Кузманов, Б. 1966. Пос. източник.
9 К. Методиев - лично наблюдение от Пирин.