Източна мъдрица

Sisymbrium orientale

Снимки на Източна мъдрица (Sisymbrium orientale)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Източна мъдрица.

Латинско име

Sisymbrium orientale L. - чете се "сизи́мбриум ориента́ле"¹. Видовото име orientale означава "източен"², откъдето е изведено българското име.

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Източната мъдрица е едногодишно или двугодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида са, че плодът е дълъг 6-10 cm, едва по-дебел от дръжката, покрит с власинки. Чашелистчетата изправени. Следва подробното описание:

Стъблото изправено (20) 40—70 (140) см високо, обикновено в горната част, по-рядко почти от основата разклонено, цилиндрично, слабо. ръбесто, повече или по-малко гъсто сиво меко влакнесто, власинките неразклонени, много къси (под 1 мм дълги), меки, белезникави, разперени или надолу насочени.

Листата сивозелени, повече или по-малко мъхнати до мъхестовлакнести, с дълги дръжки; приосновните събрани в розетка (по време на цъфтежа най-често вече изсъхнали), пересто разделени с 3-5 широки, триъгълно яйцевидни, към върха по-тесни и с крайния дял сливащи се сегменти; долните и средните листа продълговати, пересто разделени, от всяка страна с по 2-4 яйцевидно ланцетни, надолу към основата на листа насочени, вълнисто назъбени странични дялове и триъгълно копиевиден връхен дял горните листа с дълги дръжки, пересто разделени, от двете страни с по 2-3 ланцетни, назъбени до вълнисто изрязани странични дялове; най- горните листа с дръжки, обикновено триделно копиевидни, с два тяснолинейни странични дяла и силно удължен връхен дял или листата цели, ланцетни до линейно ланцетни, почти целокрайни.

Цветовете винаги единични без прицветници.

Цветните дръжки 3-5 мм дълги, по-къси от цветовете, тънки, гъсто меко влакнести.

Цветните пъпки тясно елиптични.

Чашелистчетата 3,5-5 мм дълги и 1-1,5 мм широки, при разцъфтяване изправени, линейно ланцетни до елиптични, гъсто влакнести; външните без рогче на върха.

Венчелистчетата (6) дълги и 2-3 мм широки, бледожълти (увехналите бели), обратно яйцевидни, два пъти по-дълги от чашката, постепенно стеснени към основата в тесен нокът.

Тичинковите дръжки 5-6 мм дълги; прашниците 1-2 мм дълги, линейни, в основата стреловидни.

Дръжките на шушулките 4-8 мм дълги, задебелени почти колкото шушулките, основата си по-дебели от 0,7 мм в диаметър, гъсто меко влакнести, отклонени от стъблото под ъгъл 45-60°.

Шушулките 4-8 (10) см дълги 0,8-1,5 мм дебели, обикновено прави, цилиндрични, гъсто меко влакнести или почти голи, към върха изтънени, стълбчето 1-2 мм дълго, близалцето широко почти колкото шушулката, ясно двуделно. Капачетата на шушулката изпъкнали, с З ясно видими надлъжни жилки.

Семената 0,7-1 мм дълги и около 0,6 мм широки, по 40-60 във всяко гнездо, продълговато яйцевидни, жълтокафяви, слабо зърнесто грапави.

Цъфти април-юни³.

Местообитание

Сухи тревисти рудерализирани места, край пътища и жп. линии, по необработваеми пустеещи площи, из синори на ниви и лозя, по стари зидове, из улици, край къщи и огради в селища и като плевел в зимни житни култури, по-рядко и в окопни култури⁴.