БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Пълзяща хорнунгия, Пълзящ хименолобус.
Hornungia procumbens (L.) Hayek - чете се „хорну́нгиа проку́мбенс“1.
Родовото име Hornungia е наречено в чест на немският учен и ботаник Ernst Gottfried Hornung (1795-1862)2.
Видовото име procumbens означава „полегнал, стелещ се“ – за стъбло, което не се вкоренява3.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона4. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с името Hymenolobus procumbens в категория „критично застрашен“5. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
„Инфраструктурното развитие и активното курортно строителство по Черноморието, както и усвояването на крайбрежни терени за солодобив, са фактори, които влияят отрицателно върху условията в местообитанията и са заплаха за съществуването на вида.“
Пълзящата хорнунгия е едногодишно тревисто растение.
Коренът е тънък.
Стъблата 3-20 см високи, прости или от основата разклонени, полегнали, възходящи или изправени, покрити с редки неразклонени власинки.
Долните листа с дръжки, дълбоко лировидно пересто наделени; дяловете линейни целокрайни, връхните по-големи от страничните; горните листа линейно ланцетни, назъбени или цели.
Съцветията гъсти, гроздовидни; цветовете многобройни, дребни.
Цветните дръжки 1-3 мм дълги, след прецъфтяване при плодовете доста силно удължени, хоризонтално разперени.
Чашелистчетата до 1 мм дълги.
Венчелистчетата бели, клиновидни или лопатовидни, еднакви по дължина с чашелистчетата или едва ги превишават.
Тичинките 4 или 6, прости.
Шушулчиците 2-5 мм дълги, елипсоидни или обратно яйцевидни, рядко полукръгли; капачетата слабо издути, с мрежесто жилкуване; стълбчето късо.
Семената около 0,5 мм дълги, от 3 до 10 на брой в гнездо.
Цъфти април-май6.
Расте на засолени влажни почви7
Защитена местност „Поморийско езеро“ – южно от гр. Поморие8
Карта на общото разпространение на Пълзящата хорнунгия9 (в зелено е показано естественото разпространение, в лилаво, където е въведена (интродуцирана) от човека, а в червено, където е изчезнала10):
Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Живко Барзов, който щедро сподели местоположението на заснетата тук Пълзяща хорнунгия.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Изд. „Матком“.
2JOSÉ A. MARI MUT. 2017-2025. Plant genera named after people (1753-1853).
3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Изд. „Матком“.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Валентина Горанова, Минчо Анчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
6 Вълев, Ст. 1970. Във: Флора на Н. Р. България. Том ІV. Издателство на БАН.
7 К. Методиев - собствено наблюдение от 2026 г.
8 Валентина Горанова, Минчо Анчев. 2015. Пос. източник.
9 Hornungia procumbens (L.) Hayek | Plants of the World Online | Kew Science
10 Доскоро видът се е считал за изчезнал от българската флора. През 2005 г. отново намерен в района на гр. Поморие и потвърден за страната - Валентина Горанова, Минчо Анчев. 2015. Пос. източник.