БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Черен оман, Зарасличе.
Symphytum officinale L. - чете се „си́мфитум официна́ле“1.
Родовото име symphytum е образувано от гръцката дума symphyo, която означава „сраснали заедно“ и друг гръцка дума phyton, която означава „растение“. Това име на растението е дадено поради древната му употреба като билка, която подпомага зарастването на наранявания и счупени кости - в свободен превод „растение помагащо срастването“2. Видовото име officinale означава „лечебен, лекарствен“3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
При събиране растението за билка да се оставят 1/3 от растенията, за да се осигури естествено семенно размножаване на вида и възстановяване на находището4.
Видът е характеризиращ за природни местообитания 9410 „91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)“ и „6440 Алувиални ливади от съюза Cnidion dubii в речните долини“ - предмет на опазване в защитените зони от мрежата „НАТУРА 2000“5.
Черният оман е многогодишно тревисто растение с вертикално коренище и дълги разклонени корени, отвън тъмнокафяви до почти черни.
Цялото растение е покрито с груби четинести власинки.
Стъблото е 30-120 см високо, в горната част разклонено, ръбесто, по ръбовете с извити надолу четинки, отчасти крилато от низбягващи листа.
Листата са последователни, 10-25 см дълги и 1-8 cm широки, яйцевидно ланцетни до ланцетни, заострени; долните в основата закръглени, с дълги, тясно крилати дръжки; горните в основата клиновидни, приседнали, низбягващи.
Съцветията са многоцветни, рехави.
Цветовете са без прицветници с къси дръжки.
Чашката е 5-делна почти до основата.
Венчето е розововиолетово до пурпурно червено, дълго 12-18 мм, тръбесто, на върха с 5 зъбчета.
Тичинките са 5, прикрепени за венечната тръбица.
Плодът се разпада на 4 едносеменни орехчета, 4-5 mm дълги, гладки, лъскави6.
Влажни места, крайречни храсталаци, заливни места край реките, а също като бурен край огради и пътеки7.
В цялата страна от морското равнище докъм 1500 м надморска височина8.
Карта на общото разпространение на Черния оман9 (в зелено е показано естествено разпространение, в лилаво - където е въведен):
Събира се и се използва като билка10. Отровно!
Събират се корен от зарасличе Radix Symphyti и лист от зарасличе Folium Symphyti11.
Основни действия са противовъзпалително и регенериращо (ускорява разрастването на нови клетки и зарастването на раните). Първото се определя от съдържанието на слузни вещества, а второто се дължи на алантоина12. Черният оман е отровен - да се използва само под лекарско предписание и под лекарски надзор!
Запарка или отвара от корените се използват като омекчително средство против кашлица и възпаление на горните дихателни пътища, при стомашно-чревни заболявания, като средство за ускоряване епителизирането на язви на стомаха и дванадесетопръстника, като средство за заздравяване на счупени кости, за гаргара при гнойни рани по лигавицата на устната кухина и венците и при пародонтоза. Популярно средство за външна употреба са компреси или лапи от счукани корени или листа при трудно заздравяващи рани, циреи, кожни обриви и други13. Този начин на приложение е примерен. Всяко лечение с Черен оман следва да бъде извършвано по лекарско предписание и под лекарски надзор!
Корените се събират през есента (септември - октомври) след узряване на семената, увяхване и отмиране на надземната част.
Листата се събират през лятото (май - юли) по време на цъфтеж, когато листата са добре развити. Не трябва да се събират листа, които са започнали да пожълтяват, както и такива нападнати от болести и вредители14.
За билка се изкопават корените от добре развити (2-3 годишни) растения. Изкопават се с права лопата или копач. Около растението се разкопава добре, за да могат корените да се извадят цели, без да се нараняват. Изтръскват се от пръстта и се изрязват надземните части. Поставят се в торби или кошове и се пренасят бързо до преработвателния пункт.
Листата се събират в сухо време, след вдигане на росата. Откъсват се с ръка или се изрязват с нож добре развитите долни листа, заедно с част (до 2 см) от листната дръжка. Могат да се обират и някои от средните и горните по-едри листа. Набраните листа се изтръскват от полепналите по тях пръст, пясък и други примеси. Поставят се рехаво в кошници, кошове, касети и други съдове, непозволяващи запарването им. Не се допуска поставянето на листата в торби. Пренасят се по най-бързия начин до преработвателния пункт15.
Корените се измиват много бързо в течаща вода. Измиването трябва да става на малки партиди, защото при по-продължително престояване във водата може да започне извличане на биологичноактивните вещества. След отцеждане корените се нарязват на късове с дължина 8-10 см, а по-дебелите от тях се разцепват, за да се улесни сушенето. При нарязването се отстраняват кухи, загнили и повредени части от корените. Разстилат се в еднореден пласт върху рамки, стелажи или постелки в добре проветриви помещения. Сушенето може да започне за няколко часа на слънце, докато корените завехнат, след което се досушават в помещения. На по-дебел пласт и при липса на проветрение вътрешността на корените почернява, с което силно се влошава качеството на билката. За изсушаване на билката могат да се използват и сушилни, но температурата не трябва да бъде по-висока от 45° С при добра вентилация.
Набраните листа се почистват от пожълтели и повредени от болести и вредители листа, листни дръжки (по-дълги от 2 см), стъбла и примеси от други растения и веднага се подлага на сушене. Разстилат се лист по лист, без да се допират, обърнати нагоре с долната си повърхност, в еднослоен пласт върху рамки, стелажи или постелки в проветриви помещения. За постелки не трябва да се използват пластмасови, полиетиленови и други подобни материи, които възпрепятстват бързото отделяне на влагата. До пълното изсушаване листата не се обръщат и разбъркват. Билката е суха, когато при разтриване между пръстите листата се ронят и средната жилка при огъване се чупи. При първична преработка на големи количества от листата се допуска сушенето да се извърши на открито за кратко време. Листата се разстилат върху добре почистени площадки на пласт (4-6 cm) и в продължение на 3-4 часа се разбъркват и обръщат до отнемане на част от влагата. Когато листните петури се набръчкват, билката се прибира под навеси или в проветриви помещения и се досушава чрез разбъркване, обръщане и постепенно сгъстяване на по-дебел пласт. Не се допуска пренощуване на билката на открито, защото от нощната влага и сутрешната роса почернява. Ако няма възможност за прибиране на листата под навес или в помещение, те се събират на купчини и се покриват. Сушенето може да се извърши и в сушилня при температура не по-висока от 45° С16.
Корените съдържат 10-15% слузни вещества, около 0,8% алантоин, дъбилни вещества 4-6%, фенолни киселини, тритерпени, нишесте, аминокиселината аспарагин, смоли, следи от пиролизидинови алкалоиди (симфитин, ехинагин, лазиокарпин).
Листата съдържат подобни вещества, но са по-слабо проучени17.
За Черния оман са (били) известни още и следните имена от различни краища на България: зараст; лeкарско зарасличе (прев.); лекарски чер корен (прев.); мазен корен; обикновен зараст; страстник; черно коренче; чернокос; чер корен; чер оман; чер омън (Дряново, Търново); кара-кафес (турски)18.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Издателство „Матком“. София.
2 Symphytum officinale - North Carolina State University.
3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Издателство „Матком“. София.
4 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
5 Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ“.
6 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
7 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
8 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
9 Symphytum officinale L. | Plants of the World Online | Kew Science.
10 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
11 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
12 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
13 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
14 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
15 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
16 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
17 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
18 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.