Степторамфус; Грудков степторамфус.
Steptorhamphus tuberosus (Jack.) Grosh. - чете се "стептора́мфус туберо́зус"1. Tuberosus на латински означава "с грудки, грудест"2.
В специализираната литература се среща и със следните други имена (синоними): Lactuca tuberosa Jacq.; Lactuca cretica Desf.
Степторамфусът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Растението се отнася към средиземноморските видове, които по принцип имат по-ограничено разпространение в нашата страна. На Бесапарските ридове, от където са снимките, е едно от най-редките растения - там е установен (от проф. Стефан Станев) само в един дол, където по време на снимките намерих не повече от 8 растения3.
Степторамфусът е многогодишно тревисто растение. Не е покрито с власинки или четинки (голо растение). Корените са грудковидно надебелени. При повреждане на растението от наранените места изтича млечнобял сок. Стъблата са изправени. Растението е високо от 10 до 70 cm. Цветовете са жълти. Листата са месести. Приосновните са с дръжки, а стъблените листа са приседнали (без дръжки) с ушички обхващащи стъблото. Плодът е силно сплескан, носчето му е 2 до 3 пъти по-дълго от семенната част. Цъфти май-юли4, 5.
Сухи, варовити, каменисти и тревисти места6. Мястото, от където са снимките в сайта - местност "Средния валог", Новоселско-Кричемски рид, Бесапарски ридове, е стръмен сипеен дол с изцяло южно изложение, с надморска височина 362 метра7.
В България Степторамфусът е установен в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Стара Планина (източна), Долината на Струма, Тунджанска хълмиста равнина, Средна гора (източна), Родопи (източни и средни), Тракийска низина и Пирин (южен); от 0 до 1000 m надморска височина8.
В държавите: България, Албания, Гърция, Северна Македония, Украйна (Кримски полуостров), Кипър, Турция, Азербайджан, Армения, Грузия, Израел, Йордания, Либия, Русия (Северен Кавказ)9, Ирак, Иран и Оман10.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 К. Методиев 2015 - лично наблюдение.
4 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
5 К. Методиев.
6 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
7 К. Методиев 2015 - лично наблюдение.
8 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
9 Greuter, W. (2006+): Compositae (pro parte majore). – In: Greuter, W. & Raab-Straube, E. von (ed.): Compositae. Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity (CC BY-SA 3.0). - посетен на 05 април 2022 г.
10 Steptorhamphus tuberosus | Plants of the World online | Kew Science - посетен на 05 април 2022 г.