Дъбов гимнокарпиум, Дъбова папрат, Линеева папрат.
Gymnocarpium dryopteris (L.) Newman - чете се "гимнока́рпиум дрио́птерис"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дъбовият гимнокарпиум е многогодишна тревиста папрат. Коренището тънко, черно, лъскаво, силно разклонено и разраснало. Листата дълги 8-50 см. Листната дръжка сламеножълта, само в основата с малки пръснати ръждивокафяви люспи, в останалата част гола, 2-3 пъти по-дълга от почти хоризонтално извитата петура. Петурата с триъгълно очертание, гола, нежна, светлозелена, разделена на три почти равни части, разположени на тънки дръжки; всяка от тези части е триъгълна, пересто разделена на срещуположни нееднакви големи делчета от втори порядък, приседнали, продълговати и тъпи. Долните от тях по-дълбоко пересто врязани на продълговати, тъпи, целокрайни или плитко тъпо назъбени и плоски делчета от трети порядък; по-горните плитко пересто врязани, а връхните — само тъпо назъбени. Сорите разположени в горната част на дяловете2.
Из сенчестите, отчасти влажни широколистни и иглолистни гори, по-рядко в скални пукнатини, между 650 и 2500 м надм. в., по-често на силикатен терен3.
В цялата страна в подходящите за вида местообитания4.
Почти цяла Европа и цяла Азия, включително Китай и Япония, Северна Америка5.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Йорданов, Д. (ред.). 1963. Флора на Народна Република България, том I, издателство на БАН. София.
3 Йорданов, Д. (ред.). 1963. Пос. източник.
4 Йорданов, Д. (ред.). 1963. Пос. източник.
5 Йорданов, Д. (ред.). 1963. Пос. източник.