Възловат торилис

Torilis nodosa

Снимки на Възловат торилис (Torilis nodosa)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Възловат торилис.

Латинско име

Torilis nodosa (L.) Gaertn. - чете се „то́рилис нодо́за“¹.

Видовото име nodosa означава „възлест“².

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие³.

Описание и разпознаване

Възловатият торилис е едногодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида са: Сенниците (съцветията) почти приседнали (без дръжки) или с по-къси от 1 см дръжки, разположени обикновено странично по дължината на стъблото срещу листата. Плодовете 2-З мм дълги; външните плодове хетероморфни, вътрешните мерикарпии покрити с брадавички, външните с дълги шипчета; външните и вътрешните мерикарпии на централните плодове покрити с брадавички. Следва подробното описание⁴:

Стъблата 10-50 см дълги, единични или по няколко, най-често полегнали или приповдигащи се, по-рядко изправени, цилиндрични, обикновено от основата разклонени.

Долните листа с къси дръжки, 2-3 пъти пересто наделени, горните приседнали на продълговати тесни влагалища; крайните дялове продълговати, остри или заострени, дълбоко пересто нарязани, с линейно ланцетни или линейни, 1-2 мм широки, целокрайни или неясно назъбени дялчета, на върха с остро зъбче.

Сложните сенници в началото връхни, но поради разрастване на странична клонка остават странични, по време на цъфтежа почти приседнали, по-късно с къси дръжки, разположени странично по дължината на стъблото и срещуположно на листа; главните лъчи 2-3, много къси, в основата без обвивка.

Сенниците с дребни двуполови цветове, почти приседнали или с много къси дръжки; прицветниците линейно шиловидни, по-дълги от цветните дръжки.

Чашката с триъгълни остри зъбчета.

Венчелистчетата бели или розовобели, около 0,5 мм дълги, на върха плитко изрязани и със завит навътре остър дял, в основата с къс нокът, по средната част на гръбната страна с дълги прави власинки.

Плодовете 2-3 мм дълги, яйцевидни до елипсовидни, слабо странично сплеснати, хетероморфни – външните мерикарпии на периферните плодове покрити с дълги разперени шипчета, грапави от насочени надолу зъбчета и на върха завършващи с кичур разперени и слабо надолу извити остри четинки; вътрешните мерикарпии на периферните и мерикарпиите на централните плодове покрити с къси, цилиндрични, тъпи брадавички; ендоспермът в напречен пререз подковообразен, с широк и дълбок надлъжен канал; карпофорът до ⅓ двуделен; стълбчетата изправени, голи, по-къси или почти еднакво дълги със стилоподиума.

Цъфти май-юни.