БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Резене

Foeniculum vulgare

Снимки на Резене (Foeniculum vulgare)

Foeniculum vulgare Foeniculum vulgare Foeniculum vulgare Foeniculum vulgare Foeniculum vulgare Foeniculum vulgare Foeniculum vulgare Foeniculum vulgare

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Резене, Морач.


Латинско име

Foeniculum vulgare Mill. - чете се "фени́кулум вулга́ре"1. Видовото име vulgare означава "обикновен"2.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.


Описание и разпознаване

Резенето представлява многогодишно или двугодишно растение, но се отглежда и като едногодишно. Коренът му е вретеновиден, а стъблото е 90—200 см високо, силно разклонено, голо, с плоски ребра. Листата в общото си очертание са яйцевидно-триъгълни, двойно или тройноперести, долните с дръжка 2—5 см дълга, а горните приседнали на цилиндричното влагалище. Цветовете са събрани в сложен сенник с диаметър 3-15 см и съставен от 3-20 (25) нееднакви главни лъча, без обвивка. Венчелистчетата са жълти, яйцевидни, около 1-2 мм дълги, на върха си врязани. Плодчетата са продълговато яйцевидни, 5-10 мм дълги, с 10 ребра. Цъфти юни-юли4.


Местообитание

По влажни тревисти и каменисти места, край пътища и жилищата5.


Разпространение в България

В следните флористични райони: Предбалкан, Стара Планина (Източна), Средна гора, Софийски район, Долината на Струма (Южна), Родопи (Западни), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Черноморско крайбрежие; от морското равнище до 800 метра надморска височина6.


Общо разпространение

Южна и Югоизточна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия и Северна Африка. В северните и централните части на Европа подивяло7.


Значение

Резенето се използва като лечебно, етерично-маслено, багрилно и подправка8.

Отглежда се промишлено заради плодовете му, които съдържат 2-6% етерично масло, главна съставна част на което е анетолът – 50-60%. Освен анетол етеричното масло съдържа още фенхон (10-15%), пинен, камфен, естрагол (метилхавикол) и др. Това масло се използва в медицината и в хранително-вкусовата промишленост, а анетолът в парфюмерията, хранително-вкусовата промишленост и при получаването на спиртни напитки. У на анетолът се използва при приготвянето на мастика. Плодовете на Резенето съдържат и обикновено (тлъсто) масло 9-18%, което се използва главно при производството на сапун. Кюспето, което остава след извличането на маслата, съдържа 10- 22% белтъчини, 13,4-28,9% безазотни екстрактни вещества, 13,7-17,6% целулоза и др. и е ценна храна за селскостопанските животни9.

В медицината плодовете на Резенето се използват като средство срещу кашлица, като слабително, за подобряване на храносмилането и др., а така също за подправка на вкуса на други лекарства. Освен плодовете използват се и вегетативните части на резенето - листа, клонки и стъбла, за подправки на супи и ястия от зеленчуци и месо. Листата, стъблата (свежи или изсушени) и семената се прибавят като подправка на консерви и туршии от краставици, зеле, домати и други зеленчуци. Свежите листа съдържат 60-100 мг% витамин С, 6-10 мг% каротин, а така също витамин Р и минерални соли на калия, фосфора, желязото и магнезия. Стъблата се избелват и се консумират варени в подсолена вода и се подправят с растително масло и лимон. Тънките корени се използват за хранене варени и настъргани10.



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Закон за биологичното разнообразие.

4 Китанов, Б. 1986. Културните растения в България. Издателство "Наука и изкуство". София.

5 Пеев, Д. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, Издателство на БАН, София.

6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

7 Пеев, Д. 1982. Пос. източник.

8 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

9 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

10 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.


Foeniculum vulgare in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2023 BGflora.net