Резене, Морач.
Foeniculum vulgare Mill. - чете се "фени́кулум вулга́ре"1. Видовото име vulgare означава "обикновен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Резенето представлява многогодишно или двугодишно растение, но се отглежда и като едногодишно. Коренът му е вретеновиден, а стъблото е 90—200 см високо, силно разклонено, голо, с плоски ребра. Листата в общото си очертание са яйцевидно-триъгълни, двойно или тройноперести, долните с дръжка 2—5 см дълга, а горните приседнали на цилиндричното влагалище. Цветовете са събрани в сложен сенник с диаметър 3-15 см и съставен от 3-20 (25) нееднакви главни лъча, без обвивка. Венчелистчетата са жълти, яйцевидни, около 1-2 мм дълги, на върха си врязани. Плодчетата са продълговато яйцевидни, 5-10 мм дълги, с 10 ребра. Цъфти юни-юли4.
По влажни тревисти и каменисти места, край пътища и жилищата5.
В следните флористични райони: Предбалкан, Стара Планина (Източна), Средна гора, Софийски район, Долината на Струма (Южна), Родопи (Западни), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Черноморско крайбрежие; от морското равнище до 800 метра надморска височина6.
Южна и Югоизточна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия и Северна Африка. В северните и централните части на Европа подивяло7.
Резенето се използва като лечебно, етерично-маслено, багрилно и подправка8.
Отглежда се промишлено заради плодовете му, които съдържат 2-6% етерично масло, главна съставна част на което е анетолът – 50-60%. Освен анетол етеричното масло съдържа още фенхон (10-15%), пинен, камфен, естрагол (метилхавикол) и др. Това масло се използва в медицината и в хранително-вкусовата промишленост, а анетолът в парфюмерията, хранително-вкусовата промишленост и при получаването на спиртни напитки. У на анетолът се използва при приготвянето на мастика. Плодовете на Резенето съдържат и обикновено (тлъсто) масло 9-18%, което се използва главно при производството на сапун. Кюспето, което остава след извличането на маслата, съдържа 10- 22% белтъчини, 13,4-28,9% безазотни екстрактни вещества, 13,7-17,6% целулоза и др. и е ценна храна за селскостопанските животни9.
В медицината плодовете на Резенето се използват като средство срещу кашлица, като слабително, за подобряване на храносмилането и др., а така също за подправка на вкуса на други лекарства. Освен плодовете използват се и вегетативните части на резенето - листа, клонки и стъбла, за подправки на супи и ястия от зеленчуци и месо. Листата, стъблата (свежи или изсушени) и семената се прибавят като подправка на консерви и туршии от краставици, зеле, домати и други зеленчуци. Свежите листа съдържат 60-100 мг% витамин С, 6-10 мг% каротин, а така също витамин Р и минерални соли на калия, фосфора, желязото и магнезия. Стъблата се избелват и се консумират варени в подсолена вода и се подправят с растително масло и лимон. Тънките корени се използват за хранене варени и настъргани10.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Китанов, Б. 1986. Културните растения в България. Издателство "Наука и изкуство". София.
5 Пеев, Д. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, Издателство на БАН, София.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
7 Пеев, Д. 1982. Пос. източник.
8 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
9 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.
10 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.