БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Критски ветрогон.
Eryngium creticum Lam. - чете се „ери́нигиум кре́тикум“1.
Родовото име Eryngium с изписването Eryggion е посочено в трудовете на античните автори Диоскорид и Никандър2.
Видовото име creticum означава „критски“, т. е. разпространен или произхождащ от остров Крит3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие4.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория „застрашен“5. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
„Стопанисване на терените като пасища, замърсяване на почвите, залесителни и горскостопански мероприятия.“
Критският ветрогон е едногодишно или двугодишно тревисто растение. Отличителните белези на вида са: Растението синьо-виолетово. Прицветниците на върха триделни, с шиловидно заострени дялове. Приосновните листа цели или в различна степен триделни с нарязани дялове. Съцветието силно разклонено, широко разперено и обикновено с 30-100 главички. Следва подробното описание6:
Коренът цилиндрично вретеновиден, често вдървенял, кафяв, с много къси странични разклонения.
Стъблото 15-100 см високо, 4-8 мм дебело, изправено, гладко или фино набраздено, плътно, твърдо, слабо облистено, често синьовиолетово оцветено, в долната част неразклонено, от средата силно разклонено с разперени клонки.
Приосновните и долните стъблови листа тънкокожести до почти тревисти, рано изсъхващи и отпадащи преди цъфтежа, с дълги най-малко колкото петурите или до 2 пъти по-дълги дръжки, цели или триделно врязани до напълно триделни с двойно пересто нарязани дялове, продълговато яйцевидни, яйцевидни, широко яйцевидни до почти кръгли, в основата сърцевидни или отрязани, 5-15 см дълги и 3-15 см широки, по края напилено назъбени до едро бодливо назъбени.
Стъбловите листа подобни на приосновните; долните с по-къси дръжки и по-тесни дялове, средните и горните с много къси дръжки или напълно приседнали, с постепенно намаляващи размери; най-горните листа с тънки дялове, подобни на листчетата от обвивката на главичките.
Съцветието връхно сложно цимозно-плейохазии с удължени, разклонени и широко разперени лъчи, носещи от 30 до 100 главички.
Обвивката на главичките с 1-3 см дълги и 1-3 мм широки, 2-3 пъти по-дълги от главичките, 5-7-ланцетно линейни до линейни, силно шиловидно заострени в твърд бодлив връх листчета, целокрайни или с 1-2 двойки странични бодилчета по ръба и с 2-4 по-дълги бодли, разположени в основата.
Главичките 0,5-1 см в диаметър, сферични или широко яйцевидни, с 1-3 см дълги дръжки или почти приседнали, многоцветни, сбити.
Прицветниците около 5 мм дълги, по-дълги от цветовете, на върха с 3 шиловидни, бодливи дяла, средният по-широк и по-дълъг.
Чашелистчетата около 1,5 мм дълги, яйцевидни. до широко яйцевидни, на върха заострени, с къс шиловиден връх.
Венчелистчетата бели, продълговати, по-дълги от чашката.
Плодовете около 5 мм дълги, елипсовидни до обратно яйцевидни; мерикарпиите от външната страна главно по ребрата с редки неприпокриващи се ципести люспи.
Цъфти юни-август.
Среща се по сухи тревисти и каменисти места, най-често ксеротермни пасища, доминирани от Festuca valesiaca, храсталаци, на бедни почви
Образува малочислени популации, с дифузно разпределение на индивидите и второстепенна роля в изграждането на растителните съобщества. За района на разпространение е характерно интензивно селско стопанство, което води до намаляване на заеманите площи и намаляване на числеността на популациите7.
Източни Родопи (защитена местност „Големият сипей“), Тракийска низина (с. Шишманци, Пловдивско, северно от Димитровград, с. Брягово, Хасковско, Свиленградско), Тунджанска хълмиста равнина (с. Княжево, Елховско); до 300 метра надморска височина8. От нас бе установен край с. Пъстрен, общ. Опан9, от където са и публикуваните тук снимки.
Карта, показваща естественото разпространение на Критския ветрогон по флористични райони (оцветените в зелено)10:
Карта на общото разпространение на Критския ветрогон11 (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен (интродуциран) от човека):
Силно впечатляващи със синия си цвят растения12.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Изд. „Матком“.
2Шишкин, Б. (ред.) 1950. Флора на СССР. Том XVI. Изд. АН СССР.
3 К. Методиев.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Чавдар Гусев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
6 Пеев, Д. 1982. Флора на Н. Р. България. Том VIIІ. Издателство на БАН.
7 Пеев, Д. 1982. Пос. източник.
8 Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.
9 К. Методиев - наблюдение от 5 юли 2025 г.
10 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
11 Eryngium creticum Lam. | Plants of the World Online | Kew Science.
12 К. Методиев.