Дилянка

Valeriana officinalis

Снимки на Дилянка (Valeriana officinalis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Дилянка, Лечебна дилянка, Валериана, Котешка билка.

Латинско име

Valeriana officinalis L. - чете се "валериана официналис".

Природозащитен статут и заплахи

Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но със заповед на министъра на околната среда и водите е забранено събирането му като билка от естествени находища за търговски и производствени нужди.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение с късо вертикално коренище и със снопчести задебелени корени. Стъблото изправено, набраздено, кухо, високо до 2 m. Листата сложни, перести с 3 до 25 двойки линейно-ланцетни листчета. Най-долните листа с дълга, средните с къса дръжка, а горните са без дръжка - приседнали върху стъблото. Цветовете събрани в голямо, разколено, щитовидно съцветие. Венчето бяло, по-рядко розово, тръбесто-фуниевидно, с 5 разперени дяла. Тичинките са 3. Цъфти през месеците май - август^[1].

Местообитание

Влажни и сенчести места^[2].

Разпространение в България

Установен е в цялата страна^[3].

Общо разпространение

Европа и Азия, пренесен от човека в Северна Америка.

Значение

Лечебно растение използвано още от дълбока древност.

Употребяема част (билка)

Корени и коренища от диляннка - Radix et Rhizoma Valerianae.

Време и начин на бране на билката

Коренищата и корените се изваждат през есента, когато надземните стъбла започват да изсъхват^[5].

Първична обработка на билката

Изкопаните корени и коренища се изчистват от полепналата по тях пръст, подреждат се в кошове и се измиват чрез няколкократно потапяне в студена вода. После коренищата и корените се "решат" със специален железен гребен. По този начин от дрогата се отстраняват нишковидните коренови влакна. Веднага след това корените и коренищата се нацепват надлъжно и се сушат на открито, проветриво място или в сушилня при температура 35°C. Изсушените корени имат светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво горчив вкус. Характерната валерианова миризма се появява при сушенето^[6].

Съдържание на билката

Дрогите от дилянка съдържат етерично масло (0,1-2 %), което придава специфичната миризма на корените, съдържа също валепотриати (валтрат и дидровалтрат), които са нестабилни и се разлагат при продължително варене, както и други вещества^[7].

Лечебно действие и приложение

Корените от дилянка действат успокоително при безсъние, нервна възбуда, нервна и психическа преумора, неврози, неврастения, нервно сърцебиене. Използват се при чревни и жлъчни спазми^[8].

Начин на приложение

Билката се употребява под формата на запарка: две чаени лъжички корени се заливат с 200 ml кипяща вода, оставят се да киснат в продължение на 1 час. След прецеждането на запарката от отварата се приема по 150 ml 2-3 пъти дневно според нуждата. При продължителна употреба препаратите от дилянка могат на причинят храносмилателни смущения, затова те се приемат през интервал от време (правят се почивки от 3 дни)^[9]. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Диворастящи пролетни цветя

Източници на информация

[1] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[8] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.

[9] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.

Valeriana officinalis in English