БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Росица

Parnassia palustris

Снимки на Росица (Parnassia palustris)

Parnassia palustris Parnassia palustris Parnassia palustris Parnassia palustris

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Росица; Блатна росица.

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Белозор; Ливадѝца; Милка [Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София].


Латинско име

Parnassia palustris L. - чете се "парнасия палустрис".

Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете [К. Методиев].

Родовото име Parnassia е дадено от Карл Линей по името на планината Парнас в Гърция [Белозор болотный - Википедия]. Видовото име palustris означава "блатен", дадено поради местообитанията, които обитава росицата [К. Методиев].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Сравнително обикновен в подходящите за него местообитания.


Описание и разпознаване

Росицата е многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 15-30 cm. Приосновните листа 15-25 cm дълги и 15-20 mm широки, многобройни, яйцевидни, в основата сърцевидни, голи; стъбловите листа единични, обхващат стъблото с основата си. Цветовете връхни, единично разположени. Венчелистчетата 5, 5-15 mm дълги. Тичинките пет, с бели прашници. Цветовете на росицата имат също и 5 стаминодии - видоизменени тичинки, които по ръба имат дълги ресни, завършващи с кълбести жълтозелени жлези - виждат се на снимка 1. Цъфти юли-септември [Кузманов, Б. 1970. Parnassia palustris. В: Флора на Н. Р. България, том ІV].


Местообитание

Из влажни и мочурливи ливади, торфища и край планински потоци в предпланините и планините [Кузманов, 1970].


Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Предбалкан, Стара Планина, Витошки район, Знеполски район, Западни гранични планини, Родопи (западни и средни), Славянка, Рила, Пирин, Средна гора и Беласица [Делипавлов & кол., 2003].


Общо разпространение

Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка [Кузманов, 1970].


Значение

Росицата е декоративно растение.

Отварата от растението се е използвала в българската народна медицина като средство против диария [Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София].


Биологични особености

Росицата има интересен и сложен начин на опрашване на цветовете. Опрашването се извършва от насекоми, които са привлечени от големите и блестящи кълбовидните жлези върху стаминодиите. Тези жлези насекомите възприемат като капчици нектар, но всъщност те не са нектар и не отделят нито нектар, нито имат миризма, т. е. насекомите-опрашители са заблудени. Все пак в две малки вдлъбнатини върху горната страна на пластинката на стаминодия се отделят малки количества нектар, но докато насекомите се суетят и търсят този нектар те се покриват с прашец от прашниците на тичинките [Белозор болотный - Википедия].

Тичинките в цветовете се развиват последователно в течение на 5 дни след отварянето на цвета. Първоначално и петте тичинки са наведени към средата на цвета покривайки все още неразвитото близалце. След това в първия ден първата тичинка се отваря навън, прашника ѝ се отваря и освобождава прашеца си, който полепва по посещаващите цвета насекоми, които го разнасят по другите цветове. В края на деня прашника на тази тичинка опадва, а на другия ден се развива съответно втората тичинка. Така на шестия ден от отварянето на цвета всички тичинки губят прашниците си, след като са отделили прашеца си. Едва тогава, на седмия ден, близалцето на плодника става способно да приеме прашец, който донасят насекомите-опрашители от други цветове. По този начин се избягва самоопрашването на цветовете [Белозор болотный - Википедия].

Цветовете имат аромат само през деня, а през нощта такъв липсва, тъй като опрашителите на растението са само дневни насекоми [Белозор болотный - Википедия].



Parnassia palustris in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2015 BGflora.net

ban