Лазаркиня (Ароматно еньовче, Бодисора, Горска лазаркиня, Звезден дробник, Кръстат бурен).
Galium odoratum (L.) Scop. - чете се "га́лиум одора́тум". Често в литературата се среща и като Asperula odorata L.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, хоризонтално, разклонено коренище.
Стъблата са 10-35 cm високи, изправени, четириръбести, голи.
Листата са разположени по 6-10 в прешлени, 20-40 mm дълги и 5-15 mm широки, обратно ланцетни или продълговато елиптични, постепенно стеснени в основата, на върха късо заострени, голи; средната жилка отдолу слабо изпъкнала, гола или с къси четинки.
Цветовете са дребни, 4-8 mm в диаметър, събрани в сложно метличесто щитовидно съцветие на върха на стъблото. Венчето е бяло, широко фуниевидно, 4-делно, дълго 4-7 mm. Плодовете са кълбести орехчета, 2-3 mm в диаметър.
Цъфти през месеците май - август1.
Расте из сенчести и влажни гори (предимно букови)2.
Черноморско крайбрежие (северно), Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Странджа, Родопи и Средна гора. От 0 до 1700 метра надморска височина3.
Естествено разпространен е в Европа и Азия. Пренесен от човека и в други континенти4.
Лечебно и хранително растение (използва се за подправка).
Стрък от лазаркиня - Herba Asperulae.
Лазаркинята се бере рано на пролет от образуването на цветните пъпки до началото на цъфтежа. С остър нож се отрязва цялата надземна част на растението на 5 cm от повърхността на почвата5.
Суши се на сянка в добре проветриви помещения на тънък пласт (около 3 cm) върху рамки, стелажи или под, застлан с хартия. Стръковете са изсушени, когато при огъване се чупят6.
Съдържа кумарини, флавоноиди, танини и иридоиди - главно глюкозида асперулозид7.
Билката има спазмолитично, диуретично, успокояващо, диафоретично, експекториращо и противовъзпалително действие.
Използва се като спазмолитично средство при чревни и жлъчни колики, при болезнена менструация; като успокояващо средство при безсъние, гадене, световъртеж, невроза и климакс; като диафоретично и експекториращо при остър бронхит и бронхиална астма.
Външно се употребява при конюнктивити, екзема, уртикария, акне и кожни обриви.
Прилага се под формата на запарка.
Установено е, че прясното растение има по-силно действие от изсушената билка8.
Лазаркинята в миналото (а и сега понякога) се е отнасяла към род Asperula, като е дала и името на този род. По-късно вида е отнесен към род Еньовче (Galium), но името му се е запазило за род Asperula (Лазаркиня), макар и същинската Лазаркиня да не се отнася към него9.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
2 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
3 Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
4 GRIN.
5 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
6 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
7 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
8 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
9 К. Методиев.