Полска лазаркиня.
Asperula arvensis L. - чете се "аспе́рула арве́нзис"1. Видовото име arvensis означава "полски"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Полската лазаркиня е едногодишно тревисто растение. Стъблата високи 10-40 cm. Най-важните отличителни особености на вида са, че той е единственият едногодишен вид от рода. Полусенниците събрани в главести съставни съцветия. По-долу поместваме подробното описание:
Коренът тънък, почти вертикален или наклонен, с многобройни нишковидни разклонения. Стъблото (5-) 10-40 (-55) см високо, изправено, неразклонено или разклонено, с 4 тесни светли ръбове, голо или разпръснато влакнесто. Листата по 6-8 в прешлен, (4-) 10-25 (-35) мм дълги, (0,6-) 1-4 мм широки, тези в основата на стъблото широко ланцетни, останалите линейно ланцетни, на върха закръглени, в основата дръжковидно стеснени, с 1 жилка, с прави или едва подвити грапави от къси зъбчета ръбове, голи, тези във връхните прешлени дълго влакнести. Съцветието метличесто, повече или по-малко разклонено. Цветовете приседнали или почти приседнали в полусенници, събрани в главести съставни съцветия, разположени терминално по страничните и връхните разклонения, всяко в основата с обвивка от листоподобни, 6-15 (-20) мм дълги, 0,6-2 мм широки, линейно ланцетни, дълго влакнести присъцветници. Венчето 4-делно, 5-6,5 (-7) мм дълго, тръбесто, в горната третина фуниевидно разширено, синьовиолетово или белезникаво; тръбицата 4-5,5 (-6) мм дълга, дяловете 0,5-1,7 (-2) мм. Орехчетата 2-3 мм в диаметър, кълбести, голи, кафяви. Цъфти май-юли3.
По тревисти места покрай пътища, в орници, като плевел в житни посеви, лози, рядко в окопни култури, горски поляни, в низините и планините4.
В цялата страна от морското равнище докъм 1000 метра надморска височина5.
Европа, Северна Африка, Югозападна Азия, Кавказ6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Анчев М. 1989. В: Флора на Република България, том IX, академично издателство "Проф. Марин Дринов", София.
4 Анчев М. 1989. Пос. източник.
5 Анчев М. 1989. Пос. източник.
6 Анчев М. 1989. Пос. източник.