БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Свещена къпина, Кървавочервена къпина. За произхода на името вижте по-долу.
Rubus sanctus Schreb. - чете се "рубус санктус". В българската литература се среща като Rubus sanguineus Friv., но това име в повечето съвременни източници се смята за синоним.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Свещената къпина е храст, достигащ височина до 3 метра. Клонките и дръжките на листата са с множество бодли. Цветовете са с розови венчелистчета. Листата са дланевидни, с по 5 дяла, по-рядко с по-малко. Зрелите плодове са черни. Цъфти май-септември[1][2].
Открити места, край реки, по синори[3].
Разпространение на Свещената къпина по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
От 0 до 600 метра надморска височина[5].
Свещената къпина е именно видът къпина, известна като неизгарящата къпина, чрез която Бог се явява на св. пророк Моисей Боговидец. Разказът за това събитие е поместен в третата глава на книга Изход от св. Библия:
"Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря. Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)! И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света. И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога."
Именно поради това чудесно явяване на Бог, този вид къпина е получил своето име.
Свещената къпина има ядливи, вкусни и ароматни плодове[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] К. Методиев - лични наблюдения.
[3] К. Методиев - лични наблюдения.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
[6] К. Методиев - лични наблюдения.