Горски очиболец, Изправен очиболец, Горско прозорче, Бутурак, Очиболец, Очеболец.
Potentilla erecta (L.) Rausch. - чете се "потентила еректа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище, дълго до 10 cm и дебело до 2 cm, отвън тъмнокафяво, а отвътре при разчупване червено-кафяво или светлочервено. Стъблото високо до 25 cm. Приосновните листа с дълга дръжка, сложни, с 3 или 5 листчета; стъблените листа без дръжка (приседнали) с три листчета, с едри листовидни, нарязани прилистници. Листчетата на листата продълговато обратно яйцевидни или ланцетни, в горната си част назъбени. Цветовете единично разположени на дълги дръжки, диаметърът им е около 1 cm. Чашката е от два кръга от по 4 листчета. Венчелистчетата 4 на брой, жълти, в долната част с оранжево петно. Цъфти през месеците от юни до август[1].
Ливади и влажни места[2].
Установен е в цялата страна 0 до 2800 m надморска височина[3].
Европа и Азия.
Лечебно, дъбилно и медоносно растение[4].
Коренище от очиболец - Rhizoma Tormentillae.
Коренищата се събират, според някои от източниците, есента след прецъфтяването[5], а според други през лятото по време на цъфтеж[6].
Събраната билка се измива, почиства се и се суши на сянка или в сушилня при температура до 45°C[7].
Съдържа до 30 % предимно кондензирани танини, катехини и др.[8].
Билката от очиболец и препаратите от нея имат затягащо, противовъзпалително и кръвоспиращо действие. Използва се при различни възпаления на стомашно-чревния канал[9].
Билката се предписва като отвара за вътрешно и външно приложение, която се приготвя като една-две супени лъжици наситнено коренище се заливат с 0,5 l кипяща вода, вари се 10 min и се оставя да кисне 60 min. От отварата се приема 3 пъти дневно преди ядене по 80-150 ml според възрастта[10]. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[5] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека, София.
[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[7] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.
[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[9] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.
[10] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.