Градско омайниче.
Geum urbanum L. - чете се "ге́ум урба́нум"1. Видовото име urbanum означава "градски"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Градското омайниче е многогодишно тревисто растение.
Коренището късо, цилиндрично, до 2 см в диаметър, полегато или хоризонтално пълзящо с многобройни добавни корени.
Стъблата (20-) 30-70 см високи,изправени или в основата слабо дъговидно извити, неразклонени или разклонени най-малко в горната половина, меко влакнести, с гъсти, къси власинки, в долната част примесени с дълги власинки.
Приосновните листа сближени в розетка, прекъснато пересто лировидни, с къси дръжки, отгоре и особено по жилките отдолу разсеяно, повече или по-малко прилегнало влакнести и с редки жлезисти власинки; страничните листчета 1-5 двойки, нееднакви по размери, почти кръгли или ромбично яйцевидни до обратно яйцевидни, обикновено на върха заострени, по ръба едро, понякога двойно назъбени; връхното листче 2-10 см дълго, заедно с двете съседни странични листчета значително по-голямо от останалите, почти кръгло до ромбично яйцевидно, дълбоко 3-5-делно.
Стъбловите листа тройни, с къси дръжки или най-горните З-делни, с елиптични или ромбични остри дялове.
Прилистниците 1-3 см дълги, яйцевидни или закръглено бъбрековидни, едро нарязано назъбени. Съцветията рехави, цимозни, 2-5-цветни.
Цветовете 10-15 мм в диаметър, изправени, на тънки дълги дръжки с прости или жлезисти власинки.
Чашелистчетата 3-8 мм дълги, разперени, по-късно извити назад, зелени, отвън влакнести, отвътре голи, външните чашелистчета къси, линейни, тъпи; вътрешните триъгълни, триъгълно яйцевидни до продълговато яйцевидни, заострени, 2 пъти по-дълги от външните.
Венчелистчетата 4-7 мм дълги, по-къси или равни на чашелистчетата, обратно яйцевидно елиптични или продълговати, разперени, светложълти.
Цветното легло четинесто-влакнесто.
Плодниците до 70 на брой, при узряване образуват сферична главичка.
Плодчетата 3-6 мм дълги и 1-2 мм широки, обратно яйцевидно продълговати, влакнести, с дълго членесто стълбче; долното членче (3) 4-8 (9) мм дълго, в основата с редки къси власинки, нагоре голо, на върха кукесто, до 1,5 пъти, по-рядко до 2 пъти по-дълго от плодчето; горното членче 3-4 пъти по-късо от долното, влакнесто само в основата, при узряване на плодовете опадва4.
Цъфти май-август.
Храсталаци и сенчести гористи места, окрайнини на гори, горски поляни, край горски пътеки, из селища край сгради, огради, по сметища и изоставени пустеещи места5.
Установен е във всички флористични районни в България; от морското равнище до 1500 метра надморска височина6.
Карта на общото разпространение на Градското омайниче (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)7:
В народната медицина се употребява отвара от надземните части и коренището. Коренището съдържа до 40% дъбилни вещества, скорбяла, захар, багрилни вещества и етерично масло, в състава на което влиза еугенол.
Има приятна карамфилова миризма.
Употребява се като ароматизиращо и тоническо средство.
Поставя се във вино и спиртни напитки.
Боядисва вълна в кафяв цвят.
Съдържа витамин С.
Младите листа могат да се използват за салата.
Растението се пасе от добитъка8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Асенов, Ив. 1973. Във: Флора на Народна Република България, том V. София.
5 Асенов, Ив. 1973. Пос. източник.
6 Асенов, Ив. 1973. Пос. източник.
7 Geum urbanum L. | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Асенов, Ив. 1973. Пос. източник.