Стояново лютиче.
Ranunculus stojanovii Delip. - чете се "ранункулус стоянови".
Стояновото лютиче е ЗАЩИТЕНО от Закона за биологичното разнообразие[1].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал"[2].
В Червена книга на Република България, видът е също с категория "критично застрашен". В същият източник като заплахи за вида е посочено: "Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида. Специфичният хабитат към който е привързан, пашата и утъпкването"[3].
Многогодишно тревисто растение с грудковидни корени и столони, гъсто копринесто-сребристо влакнесто. Стъблото високо 40–50 cm, в горната половина с 3–8 разклонения, всяко завършващо с по един цвят. Приосновните листа на дълги дръжки, 3-делни. Стъбловите листа 1–3, приседнали, триделни. Цветовете 3–3,5 cm в диаметър. Чашелистчетата влакнести, по време на цъфтеж подвити надолу. Венчелистчета жълти. Плодовете орехчета с брадавички и изправени или подвити носчета. Цъфти юни, плодоноси юли - август. Размножава се предимно вегетативно, по-рядко със семена[4].
Расте по влажни местообитания в буковия пояс до 1200 m н. в., предимно върху варовикова основа и плитки хумусно-карбонатни почви. Участва в състава на тревни съобщества от валезийска власатка и на скални растителни групировки. Популациите са малочислени, силно разпокъсани и с много нисък възобновителен и миграционен потенциал[5].
Родопи (Западни – село Равногор, Средни – село Латинка). Посочва се за Тракийска низина[6].
Стояновото лютиче е български ендемит - расте единствено в България[7].
След Бог, благодаря на Райна Начева и Даниела Иванова от проекта Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела "растителни микро-резервати" и на експерт Десислава Величкова от РИОСВ-Пазарджик, без които снимките на растението нямаше да бъдат възможни.
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[3] Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[4] Светлана Банчева. 2015. Пос. източник.
[5] Светлана Банчева. 2015. Пос. източник.
[6] Светлана Банчева. 2015. Пос. източник.
[7] Светлана Банчева. 2015. Пос. източник.