Стояново лютиче

Ranunculus stojanovii

Снимки
Ranunculus stojanovii Ranunculus stojanovii Ranunculus stojanovii Ranunculus stojanovii Ranunculus stojanovii Ranunculus stojanovii Ranunculus stojanovii Ranunculus stojanovii
снимка 1 снимка 2 снимка 3 снимка 4 снимка 5 снимка 6 снимка 7 снимка 8
Особености на вида
Българско наименованиеСтояново лютиче.
Латинско наименованиеRanunculus stojanovii Delip. - чете се "ранункулус стоянови".
Природозащитен статут и заплахи

Стояновото лютиче е ЗАЩИТЕНО от Закона за биологичното разнообразие - включено в приложение № 3 на закона.

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал" [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94].

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал" [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94].

В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е също с категория критично застрашен [Светлана Банчева. 2010. В: Червена книга на Република България, 2010, електронно издание]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано "Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида. Специфичният хабитат към който е привързан, пашата и утъпкването."

Описание и разпознаване Многогодишно тревисто растение с грудковидни корени и столони, гъсто копринесто-сребристо влакнесто. Стъблото високо 40–50 cm, в горната половина с 3–8 разклонения, всяко завършващо с по един цвят. Приосновните листа на дълги дръжки, 3-делни. Стъбловите листа 1–3, приседнали, триделни. Цветовете 3–3,5 cm в диаметър. Чашелистчетата влакнести, по време на цъфтеж подвити надолу. Венчелистчета жълти. Плодовете орехчета с брадавички и изправени или подвити носчета. Цъфти юни, плодоноси юли - август. Размножава се предимно вегетативно, по-рядко със семена [Банчева, 2010].
МестообитаниеРасте по влажни местообитания в буковия пояс до 1200 m н. в., предимно върху варовикова основа и плитки хумусно-карбонатни почви. Участва в състава на тревни съобщества от валезийска власатка и на скални растителни групировки. Популациите са малочислени, силно разпокъсани и с много нисък възобновителен и миграционен потенциал [Банчева, 2010].
Разпространение в БългарияРодопи (Западни – село Равногор, Средни – село Латинка). Посочва се за Тракийска низина [Банчева, 2010].
Общо разпространениеСтояновото лютиче е български ендемит - расте единствено в България.
БлагодарностиСлед Бог, благодаря на Райна Начева и Даниела Иванова от проекта Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела "растителни микро-резервати" и на експерт Десислава Величкова от РИОСВ-Пазарджик, без които снимките на растението нямаше да бъдат възможни.

Начало > Семейства > семейство Лютикови > род Лютиче > Стояново лютиче

ban

ban

© 2011 BGflora.net

ban