БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Шипоплодно лютиче
Ranunculus muricatus L. - чете се "рану́нкулус мурика́тус"1. Видовото име muricatus означава "бодлив, с меки шипчета"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3. Сравнително рядък в България.
Шипоплодното лютиче е едногодишно тревисто растение, високо от 10 до 15 cm.
Всичките корени са нишковидни.
Венчелистчетата са жълти, удължено-яйцевидни.
Чашелистчетата по време на цъфтеж извити надолу, повече или по-малко прилегнали към цветните дръжки.
Орехчетата (плодовете) са многобройни, с остри, дълги и закривени шипчета, носчето право или слабо извито.
Цъфти май-юни4.
Тревисти и буренливи места5.
Расте между 0 и 800 m надморска височина във флористичните райони: Тракийска низина, Средни и Източни Родопи, Странджа и Черноморско крайбрежие6.
Карта показваща естественото разпространение на Шипоплодното лютиче по флористични райони (оцветените в сиво)7:
Карта на общото разпространение на Шипоплодното лютиче (в зелено - естественото разпространение, в лилаво - въведен от човека)8:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
5 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Пос. източник.
6 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Пос. източник.
7 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
8 Ranunculus muricatus L. | Plants of the World Online | Kew Science.