Лютиковидна съсънка

Anemone ranunculoides

Снимки на Лютиковидна съсънка (Anemone ranunculoides)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Лютиковидна съсънка.

Латинско име

Anemone ranunculoides L. - чете се "анемо́не ранункуло́идес".^[1] Видовото име ranunculoides означава "лютиковиден"^[2] – поради приликата си с растенията от род Лютиче, латинското име на който е Ranunculus.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Лютиковидна съсънка е многогодишно тревисто растение. Коренището дълго, цилиндрично, хоризонтално, кафяво, покрито с люсповидни листа. Цветоносните стъбла високи 7-30 см, изправени, голи или разсеяно влакнести. Приосновните листа липсват или единични, дълбоко триделни на дълга дръжка; стъбловите листа 3, повече или по-малко отдалечени от цветовете, на дръжки, до основата дланевидно триделни, дяловете на къси дръжчици, яйцевидни, удължено яйцевидни или тясно елиптично ланцетни, в основата удължено клиновидни, целокрайни, нагоре едро назъбени до изрязани, рядко двуделни; тревисти, зелени, отгоре, главно по жилките и по ръба, разсеяно влакнести, отдолу голи. Цветовете 1,5-3 см в диаметър, единични или по 2, рядко 3-5 (до 12) в сенниковидно съцветие, жълти до портокаленожълти, с дръжки, повече или по-малко гъсто покрити с бели власинки. Околоцветните листчета 5 (рядко повече), 10-15 мм дълги и 8-10 мм широки, венчевидни, широко яйцевидни, целокрайни, на върха закръглени, в основата внезапно стеснени в къс нокът, отгоре голи, отдолу малко много гъсто покрити с прилегнали сребристи власинки. Тичинките многобройни, значително по-къси от околоцветника, прашниците жълти. Плодничетата многобройни, късо гъсто влакнести; стълбчето късо, кукесто подвито. Сборните плодове увиснали. Орехчетата 4-6 мм дълги, яйцевидни, гъстовлакнести. Цъфти март-май.^[3]

Местообитание

Из влажни сенчести широколистни гори и храсталаци, най-често в гори от Обикновен бук и Обикновен габър.^[4]

Разпространение в България

В цялата страна - в равнините, предпланините и планините, до 1500 м надм. височина.^[5]

Общо разпространение

Европа (без северозападните ѝ части), Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ.^[6]

Значение

Отровно, съдържа протоанемонин, сапонини. Декоративно.^[7]

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София.

[4] Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.

[5] Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.

[6] Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.

[7] Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.

Anemone ranunculoides in English