БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Синя самакитка

Aconitum variegatum

Снимки на Синя самакитка (Aconitum variegatum)

Aconitum variegatum Aconitum variegatum Aconitum variegatum Aconitum variegatum Aconitum variegatum Aconitum variegatum Aconitum variegatum Aconitum variegatum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Синя самакитка.


Латинско име

Aconitum variegatum L. - чете се "акони́тум вариега́тум".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Синята самакитка е многогодишно тревисто растение. Корените грудковидно задебелени. Стъблото изправено, 100—150 см високо, право или вълновидно извито, неразклонено или слабо към върха разклонено, голо или в областта по оста на съцветието и цветните дръжки с къси извити власинки. Листата са последователно разположени, на дръжки, или най-горните приседнали, дълбоко дланевидно нарязани; дяловете 3—7, с ромбични, по периферията нарязани, на върха заострени делчета. Съцветията връхни, сложни, гроздовидни. Цветовете 20—32 мм високи и 10—20 мм широки, с 10—30 мм дълги дръжки, в основата с прицветници. Околоцветникът съставен от 5 сини венчевидни листчета, от които най-горното с формата на шлем. Шлемът 1,5-3 см висок, коничен или цилиндричен, прав или слабо наклонен напред, по-висок, отколкото широк, широко или тясно сводообразно извит, наклонен напред или изправен с повече или по-малко извито до право чело над човката, в основата повече или по-малко клиновидно стеснен. Основната линия на шлема повече или по-малко дъговидно или косо извита и източена или изведнъж стеснена в по-дълъг или по-къс нокът. Тичинките с овални прашници, разположени на дълги дръжки. Мехунките 3, до основата си свободни. Семената четиристенни, без крилат ръб, силно набръчкани. Цъфти юни-септември[1].


Местообитание

По влажни тревисти места, край планински потоци, скални и каменисти склонове, из горите и храсталаците[2].


Разпространение в България

Предбалкан, Стара планина, Витошки район (Витоша), Пирин, Рила, Средна гора, Западни Родопи - от 1200 до 2350 м надм. в.[3].


Общо разпространение

Централна, Южна и Източна Европа[4].


Значение

Декоративно и силно отровно растение! От древността е известно като "растителен арсеник"[5]. Използвало се и като лечебно растение от народната медицина[6].


Състав

Съдържа алкалоида аконитин, инозит, захари и смоли[7]


Отровност на Синята самакитка

Отровно е цялото растение. Смърт настъпва om 1 g растение или от 5 ml настойка! Смъртната доза на алкалоида e 2 - 5 mg. Добре се резорбира и през здрава кожа[8].

Отравящите свойства на самакитката се дължат на алкалоида аконитин, който блокира в отворено положение йонните канали върху клетъчната мембрана, като по този начин се блокира предаването на нервните импулси в нервните и мускулните клетки[9].


Признаци при отравяне със Синя самакитка

Парестезии, изтръпване на езика, следва затруднено гълтане; парализите вървят низходящо; обилна саливация, хипотермия, нарушения в дишането, страх; предсърдни и камерни екстрасистоли; атриовентрикуларен блок; гастроентерит, булозен дерматит. Смъртта настъпва от спиране на сърцето.[10].


Първа помощ и основи на лечението при отравяне със Синя самакитка

Провокирано повръщане, стомашна промивка, медицински въглен, солево очистително, клизма, калциев глюконат (венозно), атропин, дихателна реанимация, влючително и изкуствена белодробна вентилация; симптоматични средства; инфузии с глюкоза и водно-солеви разтвори; форсирана диуреза[11].


Произход и значение на латинското име

За произхода и значението на родовото име Aconitum има няколко версии. В гръцкия език с думата аконитон (ακονιτον) се е обозначавало отровно растение, вероятно именно точно самакитката. Според някои името произхожда от гръцката дума аконтион (ακοντιον) - значеща стрела или копие - във връзка с това, че растението се е използвало за намазване на върховете са стрелите и копията, за да бъдат те по-смъртоносни. Според други произхожда от думата konè - значеща убиващ, а според трети от името на местноста Акона, където растението растяло особено обилно и където, според митовете, бил един от входовете към Хадес[12].

Видовото име variegatum означава "пъстър", "шарен"[13].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: дамла (тур.); жлъчка; злъчка; китчииа; кучи мор; омаяк; сама китка (Сливен); сеншлагъл; смаяк; синя шапка - прев. от френски capuchon de moine; тряска; трескавиче; шлемче - прев. от нем. име Sturmhut; ядиче[14]



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Пенев, Ив & М. Симеоновски. 1970. В: Флора на Народна Република България. Том IV, София.

[2] Пенев, Ив & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.

[3] Пенев, Ив & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.

[4] Пенев, Ив & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.

[5] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.

[7] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[8] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[9] Aconitum variegatum - Monaco Nature Encyclopedia.

[10] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[11] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[12] Aconitum variegatum - Monaco Nature Encyclopedia.

[13] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

[14] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.


Aconitum variegatum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net