Синя самакитка.
Aconitum variegatum L. - чете се "акони́тум вариега́тум"[1].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Синята самакитка е многогодишно тревисто растение. Корените грудковидно задебелени. Стъблото изправено, 100—150 см високо, право или вълновидно извито, неразклонено или слабо към върха разклонено, голо или в областта по оста на съцветието и цветните дръжки с къси извити власинки. Листата са последователно разположени, на дръжки, или най-горните приседнали, дълбоко дланевидно нарязани; дяловете 3—7, с ромбични, по периферията нарязани, на върха заострени делчета. Съцветията връхни, сложни, гроздовидни. Цветовете 20—32 мм високи и 10—20 мм широки, с 10—30 мм дълги дръжки, в основата с прицветници. Околоцветникът съставен от 5 сини венчевидни листчета, от които най-горното с формата на шлем. Шлемът 1,5-3 см висок, коничен или цилиндричен, прав или слабо наклонен напред, по-висок, отколкото широк, широко или тясно сводообразно извит, наклонен напред или изправен с повече или по-малко извито до право чело над човката, в основата повече или по-малко клиновидно стеснен. Основната линия на шлема повече или по-малко дъговидно или косо извита и източена или изведнъж стеснена в по-дълъг или по-къс нокът. Тичинките с овални прашници, разположени на дълги дръжки. Мехунките 3, до основата си свободни. Семената четиристенни, без крилат ръб, силно набръчкани. Цъфти юни-септември[2].
По влажни тревисти места, край планински потоци, скални и каменисти склонове, из горите и храсталаците[3].
Предбалкан, Стара планина, Витошки район (Витоша), Пирин, Рила, Средна гора, Западни Родопи - от 1200 до 2350 m надморска височина[4].
Централна, Южна и Източна Европа[5].
Декоративно и ☠силно отровно☠ растение! От древността е известно като "растителен арсеник"[6]. Използвало се и като лечебно растение от народната медицина[7].
Съдържа алкалоида аконитин, инозит, захари и смоли[8]
Отровно е цялото растение. Смърт настъпва om 1 g растение или от 5 ml настойка! Смъртната доза на алкалоида e 2 - 5 mg. Добре се резорбира и през здрава кожа[9].
Отравящите свойства на самакитката се дължат на алкалоида аконитин, който блокира в отворено положение йонните канали върху клетъчната мембрана, като по този начин се блокира предаването на нервните импулси в нервните и мускулните клетки[10].
Парестезии, изтръпване на езика, следва затруднено гълтане; парализите вървят низходящо; обилна саливация, хипотермия, нарушения в дишането, страх; предсърдни и камерни екстрасистоли; атриовентрикуларен блок; гастроентерит, булозен дерматит. Смъртта настъпва от спиране на сърцето.[11].
Провокирано повръщане, стомашна промивка, медицински въглен, солево очистително, клизма, калциев глюконат (венозно), атропин, дихателна реанимация, влючително и изкуствена белодробна вентилация; симптоматични средства; инфузии с глюкоза и водно-солеви разтвори; форсирана диуреза[12].
За произхода и значението на родовото име Aconitum има няколко версии. В гръцкия език с думата аконитон (ακονιτον) се е обозначавало отровно растение, вероятно именно точно самакитката. Според някои името произхожда от гръцката дума аконтион (ακοντιον) - значеща стрела или копие - във връзка с това, че растението се е използвало за намазване на върховете на стрелите и копията, за да бъдат те по-смъртоносни. Според други произхожда от думата konè - значеща убиващ, а според трети от името на местноста Акона, където растението растяло особено обилно и където, според митовете, бил един от входовете към Хадес[13].
Видовото име variegatum означава "пъстър", "шарен"[14].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: дамла (тур.); жлъчка; злъчка; китчииа; кучи мор; омаяк; сама китка (Сливен); сеншлагъл; смаяк; синя шапка - прев. от френски capuchon de moine; тряска; трескавиче; шлемче - прев. от нем. име Sturmhut; ядиче[15]
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Пенев, Ив & М. Симеоновски. 1970. В: Флора на Народна Република България. Том IV, София.
[3] Пенев, Ив & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.
[4] Пенев, Ив & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.
[5] Пенев, Ив & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.
[6] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[7] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.
[8] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
[9] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
[10] Aconitum variegatum - Monaco Nature Encyclopedia.
[11] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
[12] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
[13] Aconitum variegatum - Monaco Nature Encyclopedia.
[14] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
[15] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.