Алпийски лапад.
Rumex alpinus L. - чете се "ру́мекс алпи́нус".[1]
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Алпийският лапад е многогодишно тревисто растение. Коренището дебело, пълзящо хоризонтално, многоглавесто, покрито с черни влакнести остатъци от листни влагалища. Корените доста дебели,жълтеникави. Стъблото до 1—2 м високо, изправено, разклонено, дебело, дълбоко набраздено, отначало пухесто влакнесто, после напълно голо, тъмнолилаво или канеленокафяво. Клонките къси и прави. Приосновните листа с дълги жлебовидни дръжки и много големи, до 1,5 пъти по-дълги, отколкото широки, в основата дълбоко сърцевидни и закръглени на върха, по края леко накъдрени петури; долните стъблови листа яйцевидно ланцетни, със сърцевидна основа и дръжки; петурите на средните листа със закръглена основа, изведнъж стеснена в дръжка; най-горните листасравни телно най-дребни, с клиновидна основа, преминаваща в дръжка. Охреите едри, белезникави, тръбести. Съцветието гъста многоклонеста метлица, образувана от обилно разклонени цветоносни клонки. Цветовете двуполови или най-долните цветове в съцветието плодникови, групирани в гъсти прешлени, с продълговати, остри прицветни листа в основата на най-долните от тях. Цветните дръжки дълги, нишковидни, извити надолу, съчленени в долната си половина и задебелени близко до основата на зеленикавия околоцветник. Външните околоцветни листчета дълги, прилегнали към вътрешните. Валвите сърцевидни до яйцевидно триъгълни, 4,5—5 (7) мм дълги и 3,5—4,5 мм широки, почти кожести, лилави или червеникави, с мрежесто жилкуване, без брадавички. Плодчето светлокафяво, лъскаво, стеснено в двата си края, около 2,5—3,5 мм дълго. Цъфти юни-август.[2]
Из планинските и високопланинските поляни, край потоците и реките, около хижи и кошари и на терени, където са се задържали по-дълго домашни животни и изобщо по-богати на азот почви.[3]
Стара планина, Витоша, Плана, Западна Средна гора, Славянка, Пирин, Рила и Родопите, обикновено между 1400 и 2200 м надм. височина.[4]
Централна и Южна Европа, Югозападна Азия, Кавказ. Пренесен в Северозападна Европа, Северна Америка, Малезия.[5]
Използва се в народната медицина, а на подходящи места като декоративно растение.[6]
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Вълев, Ст. 1966. В: Флора на Н. Р. България, том III, София.
[3] Вълев, Ст. 1966. Пос. източник.
[4] Вълев, Ст. 1966. Пос. източник.
[5] Вълев, Ст. 1966. Пос. източник.
[6] Вълев, Ст. 1966. Пос. източник.