БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

род Телчарка

Polygala

Описание и отличителни особености на род Телчарка

Едногодишни, многогодишни растения или полухрасти и храсти. Стъблата при основата често с приосновни или странично развити розетки и с целокрайни, последователни или събрани в снопчета стъблови листа. Съцветието връхно или странично разположен грозд. Цветовете двуполови, неправилни, двустранно симетрични, в основата с 3 прицветника. Чашката от 5 неопадващи лисчета - 3 външни, по-къси и тесни, често венчевидно обагрени, горното понякога в основата си подуто и 2 по-дълги, венчевидни, вътрешни (крилца) с 1-6 анастомозиращи или разклонени жилки. Венчелистчетата 3 (останалите 2 редуцирани), повече или по-малко сраснали в основата си в тръбица, а към върха със свободни дялове. Най-долното венчелистче (кил) на върха с кичур от дихотомично (вилужно) разклонени или прости, често събрани в снопчета нишки, или плитко наделени гребеновидни пластинки. Тичинките 8, дръжките им повече или по-малко сраснали с венечната тръбица; прашниците едногнездни, отварящи се към върха, с бразда. Плодникът с горен двугнезден яйчник. Стълбето едно. Близълцето двуделно. Плодът сплесната гръбнокоремно, двугнездна, по края повече или по-малко крилата кутийка, приседнала или на карпофор, във всяко гнездо с по едно влакнесто, снабдено с триделен придатък семе. Кръстосано опрашващи се растения от ципокрили и дребни твърдокрили насекоми, размножават се със семена и вегетативно [Кожухаров, Ст. & А. Петрова. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ, София].

В България естествено разпространени са около 15 вида.

Латинското наименование на рода се произнася "полигала".

Списък на видовете от род Телчарка, включени в сайта

Голяма телчарка - Polygala major

Качулеста телчарка - Polygala comosa



English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2013 - 2017 BGflora.net

banner