Телчарка, Голяма телчарка

Polygala major

Снимки на Голяма телчарка (Polygala major)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Телчарка, Голяма телчарка.

Латинско име

Polygala major Jacq. - чете се "поли́гала ма́йор".^[1]

Природозащитен статут и заплахи

Голямата телчарка НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени или въздходящи, високи (10) 20-35 (40) cm, често вдървенели, няколко до многобройни, със или без стерилни издънки, късо къдраво влакнести. Листата са 10-25 mm дълги, 1,5-2,5 mm широки, към основата и върха стесняващи се, ланцетни, линейно-ланцетни или линейни, с 1 неразклонена жилка, по повърхността голи, по жилката късо къдраво влакнести. Съцветията са връхни, рехави или гъсти, 30-40-цветни. Крилцата при цветовете 9-13 mm дълги, 3-4 mm широки, при плода 11-14 mm дълги, 3,5-5 mm широки. Венчето по-дълго от крилцата, извито нагоре, синьо, розово, бледовиолетово, гълъбово или бяло; кичурът с 2-3 снопчета. Цъфти юни-юли.^[2]

Местообитание

Расте по ливади и тревисти места, в низините и планините; от морското равнище докъм 2000 метра надморска височина.^[3]

Разпространение в България

Установен е във всички флористични райони.^[4]

Общо разпространение

Централна и Южна Европа (на запад до Италия, на север до южната част на бивша Чехословакия), Кавказ, Западен Сибир, Югозападна Азия.^[5]

Значение

Телчарката е декоративно и лечебно растение.

Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Кузманов, Б. & А. Петрова. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, София.

[3] Кузманов, Б. & А. Петрова. 1979, пос. съч.

[4] Кузманов, Б. & А. Петрова. 1979, пос. съч.

[5] Кузманов, Б. & А. Петрова. 1979, пос. съч.

Polygala major in English