БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Телчарка, Голяма телчарка

Polygala major

Снимки на Голяма телчарка (Polygala major)

Polygala major Polygala major Polygala major Polygala major Polygala major Polygala major Polygala major Polygala major

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Телчарка, Голяма телчарка.


Латинско име

Polygala major Jacq. - чете се "полигала майор".


Природозащитен статут и заплахи

Голямата телчарка НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени или въздходящи, високи (10) 20-35 (40) cm, често вдървенели, няколко до многобройни, със или без стерилни издънки, късо къдраво влакнести. Листата са 10-25 mm дълги, 1,5-2,5 mm широки, към основата и върха стесняващи се, ланцетни, линейно-ланцетни или линейни, с 1 неразклонена жилка, по повърхността голи, по жилката късо къдраво влакнести. Съцветията са връхни, рехави или гъсти, 30-40-цветни. Крилцата при цветовете 9-13 mm дълги, 3-4 mm широки, при плода 11-14 mm дълги, 3,5-5 mm широки. Венчето по-дълго от крилцата, извито нагоре, синьо, розово, бледовиолетово, гълъбово или бяло; кичурът с 2-3 снопчета. Цъфти юни-юли[1].


Местообитание

Расте по ливади и тревисти места, в низините и планините; от морското равнище докъм 2000 метра надморска височина[2].


Разпространение в България

Установен е във всички флористични райони[3].


Общо разпространение

Централна и Южна Европа (на запад до Италия, на север до южната част на бивша Чехословакия), Кавказ, Западен Сибир, Югозападна Азия[4].


Значение

Телчарката е декоративно и лечебно растение.



Източници на информация

[1] Кузманов, Б. & А. Петрова. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, София.

[2] Кузманов, Б. & А. Петрова. 1979, пос. съч.

[3] Кузманов, Б. & А. Петрова. 1979, пос. съч.

[4] Кузманов, Б. & А. Петрова. 1979, пос. съч.


Polygala major in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2013 - 2017 BGflora.net

ban