Балур

Sorghum halepense

Снимки на Балур (Sorghum halepense)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Балур, Болур, Халепска трева.

Латинско име

Sorghum halepense (L.) Pers. - чете се "со́ргум халепе́нзе"¹. Видовото име halepense означава "алепски", т. е. от град Алепо в Сирия².

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Балурът е многогодишно тревисто растение.

Коренището късо, дебело, месесто и пълзящо.

Стъблото високо до 150 см, гладко, голо, дебело до 1 см.

Листата с гладки влагалища и голи, широки (1-2 см), заострени, с много успоредни жилки. Езичето дълго 1-2 мм и покрито с къси реснички.

Съцветието пирамидална силно разклонена метлица, дълга до 40 см, с увиснали клонки и много яйцевидно ланцетни класчета, дълги до 5 мм и покрити в основата си с къси четинки.

Плевите заострени, покрити с прилегнали власинки и лъскави при двуполовите цветове, а при тичинковите ципести и виолетови.

Плевиците ципести, долната плевица носи коленчато подвит осил, по-рядко без осил, горната плевица малка и ресничеста.

Цъфти юни-август³.

Местообитание

Расте по тревисти и песъчливи места из лозя и окопни култури, най-често като плевел⁴.

Разпространение в България

В цялата страна до 1000 м надм. височина⁵.

Общо разпространение

Балкански полуостров, Мала Азия и другите страни от Средиземноморската област, Средна Европа, Кавказ, Крим, Армения, Иран, Средна Азия, Индо-Хималайската област⁶:

Карта на общото разпространение на Балура (в зелено - естественото разпространение, в лилаво - въведен от човека)⁷:

Sorghum halepense

Полезни свойства на Балура

В млада възраст се яде охотно от едрия добитък и по-слабо от дребния.

Окосен в младо състояние, дава добро сено. В сухото вещество сдържа над 20% белтъчини, около 3% мазнини, около 50% целулоза и други.

Коренището е богато на скорбяла (до 27%) и захари (13%).

Коренищата се използват в народната медицина като кръвоочистително и антиревматично средство, а семената като диуретично.

Вредни свойства на Балура

Има случаи на отравяния поради образуването при известни условия в растението на цианогенния гликозид дурин, на базата на който се получава силно отровната синилна киселина.

Балурът също така е опасен плевел и инвазивен вид. Следните биологични и екологични свойства определят неговата висока конкурентна способност и инвазивност:

Цветовете на Балура са способни да се самоопрашват, при което растението произвежда голямо количество семена – проучване в Израел е установило, че едно растение произвежда 28 000 семена за един вегетационен сезон. Семената се разнасят надалеч от вятър, вода, животни, агротехника.

Проучване в Калифорния е показало, че семената запазват 50% кълняемост след 5 години съхранение.

Повечето семена не покълват в годината, в която са образувани, а на следващата година. Видът на почвата и дълбочината на семената влияят върху покълването; колкото по-дълбоко е заровено семето и колкото по-голямо е съдържанието на глина в почвата, толкова по-малка е вероятността семето да покълне. По-голямата част от пониците покълнват от семена в горните 7 см на почвата, но семена на дълбочина до 15 см също могат да покълнат.

По-важната особеност на Балура, която му осигурява голямо конкурентно предимство е коренището му. Балурът има бързорастящи мощни коренища. Проучване в Мисисипи, САЩ е установило, че едно растение за една година формира във всички посоки коренища с обща дължина между 60 и 90 метра. Коренищата могат да достигнат дълбочина 120 cm, но по-голямата част от коренищата се намират в горните 20 cm на почвата.

Върху растящите настрани от майчиното растение коренища израстват надземни стъбла (вегетативно размножаване). След израстването на първото стъбло, започва братенето му, при което се образуват множество нови стъбла формирайки нова туфа на Балура далеч от майчиното растение. По този начин растението увеличава заетата от него площ със скорост 1,3 m² на месец, което за две години и половина, започвайки само от едно стъбло, ще доведе до обрастването с Балур на петно с площ от 17 m².

При разкъсване на коренището, получилите се парчета не загиват, а се възстановяват и дават начало на нови растения – довеждайки до още по-голямо разпространение на Балура.

Освен за вегетативно размножаване, коренищата служат и за орган за натрупване на резервни хранителни вещества - нишесте и захароза. Това позволява бързо израстване на надземните части през пролетта и засенчване на конкурентните растения от други видове.

В коренищата през лятото има участъци, които са в покой, което им позволява да оцелеят при третиране с хербициди на надземните части.

Също така чрез силно развитите си коренища Балура отнема хранителните вещества от почвата, забавяйки допълнително растежа на другите растения.

В допълнение към конкурентната способност на Балура е възможността му да произвежда и отделя алелопатични вещества, които потискат растежа на другите растения. Такъв ефект на забавяне на растежа е установен при ечемик, синап, пшеница и други тревисти растения.

Контрол върху разпространението и растежа на Балура

За ограничаването на вида успешно се използват методи като косене, паша, хербициди и разораване:

Косене и паша

Честото косене и интензивната паша водят до изтощаване на коренищата на растенията и смъртта им. Най-ефективно е косенето да започне през пролетта, когато запасите на хранителни вещества в коренищата са ниски. Две окосявания през първите две седмици от растежа са особено ефективни.

Хербициди

Еднократно приложение на хербицида глифозат води до 85% намаление на Балура.

Разораване и окопаване

Ръчното изкопаване е практично само когато концентрацията на Балур е ниска. Плиткото разкопаване с помощта на мотики, лопати, ножове или издърпване с ръка ще премахне растенията и коренищата от горната част на почвата, но не и дълбоките коренища.

Окопаването в началото на сезона, когато растенията са на възраст под три седмици, ще бъде много по-ефективно от окопаването на по-стари растения, които имат по-добре развити коренища и по-големи концентрации на складирани въглехидрати в тях.

Шест до осем изоравания на угар през лятото е най-ефективната рутинна обработка за големи и силно заплевени площи. Плуговете раздробяват коренищата и ги изнасят на повърхността на почвата, където те изсъхват. Регистрирано е 99% намаление на производството на коренища в резултат от шест обработки през интервали от две седмици. Трябва да се внимава да не се пренесат коренища в незасегнати територии чрез използваните при разораването машини.

След провеждането на мероприятия за премахване трябва да се провежда наблюдение и единичните оцелели екземпляри да се унищожават ръчно.

Недопускането на образуването на нарушени терени намалява вероятността от настаняване на Балур в тях⁸.