БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Пирей, Пълзящ пирей, Житняк[1], Обикновен пирей[2].
Elymus repens (L.) Gould. - чете се "елимус репенс". Много често се среща под името Agropyron repens
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[3].
Пиреят е многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо вкореняватщо се във възлите разклонено коренище. Стъблата са 50 до 150 см високи изправени или в основата приповдигащи се, цилиндрични с плътни изпъкнали възли и кухи гладки междувъзлия. Листата са последователни, плоски 4-8 мм широки, голи или отгоре с власинки, грапави. Езичето, разположено между влагалището и петурата, е късо (до един милиметър), на горния си край ресничесто. Съцветието е сложен клас, дълъг от 10 до 15 сантиметра, съставен от странично сплеснати класчета, разположени по едно във вдлъбнатините на съцветната ос. Класчетата са многобройни, яйцевидно ланцентни, 8-16 мм дълги, с 4 до 7 цвята. Плевите са почти еднакви, постепенно заострени, често с осилче, ланцетни, 7 до 12 мм дълги, с пет до седем жилки, голи. Долната певица кожеста, ланцетна, около 1 cm дълга, с 5 жилки, гола заострена или преминаваща в дълъг до 6 мм осил. Горната певица ципеста, малко по-къса от горната, по ръба ресничеста. Тичинките 3. Плодът е продълговато линейно зърно, отстрани сплескано, към върха мъхнато[1]. Цъфти май-август[2].
Расте по тревисти места, пасища и ливади, из храсталаци и необработваеми места[1].
Установен е в цялата страна от 0 до 1600 метра надморска височина[1].
Лечебно[1] и фуражно[2] растение.
Коренище от пирей - Rhizoma Graminis[1].
Събира се предимно през ранна пролет (март - април - май) преди развитие на растенията, а по-малко през втората половина на лятото и през есента (август - октомври), когато надземната част започва да жълтее и съхне[1].
Коренищата се събират при пролетната оран и подготовка на почвата на ниви, угари, при разораване на ливадите, при прекопаване на лозята и овощните градини. По-доброкачествена билка се получава от раннопролетното изваждане, докато през есента времето невинаги позволява пълното отмиране на надземните части и те трудно се премахват при преработката. Събраната билка се поставя в кошове, торби, касети или най-често насипно в превозни средства и се пренася до преработвателния пункт[1].
Събраните коренища се почистват от примеси от други растения, надземни части, загнили и повредени и се измиват бързо с течаща вода. Когато количествата са по-малки след отцеждане се сушат в проветриви помещения или под навеси, разстлани цели или на късове по 15-20 сантиметра на пласт от 6 до 8 см върху рамки стелажи или постелки. Не се допуска използването на постелки от изкуствена материя, които възпрепятстват бързото отделяне на влагата. В зависимост от състоянието на времето и билката се обръща един-два пъти с постепенно сгъстяване и удебеляване на пласта. Когато са върху рамки обръщането се извършва чрез прехвърляне от рамка в рамка. Билката е изсушена, когато при огъване коренищата се чупят с пращене[1].
Съдържа полизахарида тритицин, D-манитол, слузни вещества, гуми, сапонини, етерично масло, органични киселини, минерални соли и др.[1].
Билката има противовъзпалително, диуретично и отхрачващо действие. Използва се при камъни в бъбреците, жлъчката и като противовъзпалително средство при заболявания на отделителната система (цистити, цистеопиелити), а също така при ревматизъм, чернодробна цироза, подагра, отоци ,кожни заболявания и други. Прилага се под формата на запарка и студен извлек (4 чаени лъжички в 400 мл студена вода се накисва за 12 часа; след прецеждане билката се залива с вряла вода, ври 10 минути, прецежда се и двата извлека се смесват). Чаят се изпива за един ден[1].
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Закон за биологичното разнообразие.