БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Троскот, Айрък.
Cynodon dactylon (L.) Pers. - чете се "цинодон дактилон".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.
Многогодишно тревисто растение. Коренището е пълзящо, с дълги, силно развити надземни и подземни издънки. Стъблата от основата са разклонени, приповдигащи се, достигащи до 50 cm дължина, гъсто облистени. Листата са с линейна форма, 2-3 mm широки, твърди, по ръба остро грапави, синкавозелени. Езичето на листата ресничесто. Съцветието е дланевидна метлица, съставена от 3-7 класовидни клонки (дълги 2,5-5 cm), разположени на върха на стъблото. Класчетата са по 3-7 на брой, странично сплеснати, само с по един двуполов цвят. Цъфти юни-октомври[1].
Пасища, тревисти места, край пътища и огради, като плевел в култури[2].
В цялата страна от 0 до 800 m надморска височина[3].
Космополит - видът е разпространен в цял свят.
Растението е лечебно, фуражно, плевел, използва се за затревяване на тревни площи.
Употребяема част за лечебни цели (билка): Коренища от троскот - Rhizoma Graminis italici[4].
Коренищата на троскота се събират през ранна пролет, преди развитието на растението и през есента, когато надземната част е спряла вегетацията - започва да жълтее и съхне. Събират се след оран на ниви, угари, при разораване на ливади, при прекопаване на лозя и други[5].
Събраните коренища се измиват бързо на течаща вода. След отцеждане се сушат в проветриви помещения или под навеси на пластове от 6-8 cm върху рамки, стелажи или постелки. В зависимост от времето се обръщат 1-2 пъти. Билката е изсушена, когато при огъване коренищата се чупят с трясък[6].
Коренищата на троскота съдържат захари, нишесте, слузни вещества и други[7].
Троскота има диуретично и слабително действие[8].
Прилага се под формата на запарка и студен извлек[9].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[2] К. Методиев.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. пос. съч.
[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. пос. съч.
[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. пос. съч.
[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. пос. съч.