Теснолистен живовляк.
Plantago lanceolata L. - чете се "плантаго ланцеолата".
НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие - обикновен вид.
Теснолистният живовляк е многогодишно тревисто растение. Цветоносното стъбло високо 7-40 cm, без листа. Листата са разположени в приосновна розетка. Различава се от Широколистния живовляк (Plantago major) по формата на листата, които са по-тесни и с ланцетна форма - при другия вид са широкоелептични или яйцевидни. За другите особености на растението вижте описанието на род Живовляк (Plantago). Цъфти през месеците май - септември.
Тревисти места, населени места, край пътища, по насипи, и други повлияни от човешката дейност места.
Установен е в цялата страна от 0 докъм 2000 метра надморска височина[1].
Европа и Азия.
Лечебно, хранително и плевелно растение.
Листа от теснолистен живовляк - Folia Plantaginis lanceolatae.
Билката действа противовъзпалително, кръвоспиращо, бактериостатично, секретолитично и отхрачващо. Използва се при стомашно-чревен катар, метеоризъм, колики в червата, стомашна и дуоденална язва, при хронични възпалителния на дихателните пътища, астма, болести на черния дроб и други[2].
Отвара от живовляк се приготвя от 2 супени лъжици дрога с 400 ml кипяща вода. Вари се 10 минути, след това се пецежда, подслажда се с мед и от нея се приема 3 пъти дневно по 50-120 ml, според възрастта, 30 минути преди ядене[3]. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.
Листата от теснолистен живовляк се събират от май до октомври, като не се късат, а се отрязват. Сушат се на сянка или в сушилня до 40° C[4].
Съдържа слузни и горчиви вещества, каротин, витамини С и К и други[5].
С подобно лечебно действие е и Широколистния живовляк (Plantago major).
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.
[3] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
[4] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
[5] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.