Обикновено киселиче, Заешки киселец[1].
За този вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Гърчки киселец (с. Габровица, Пазарджишко); Зайцов киселец; Зайчи киселец; Кисела детелина; Киселец; Киселица; Кисел щавел; Кисел щавлек; Киселяк; Кукувичи хляб; Кисълец (Ловеч); Овчи киселец; Турски киселец (Тетевенско); Щафил; Щавел; Щавил; Щавуняк; Кузу-куладжи (тур.); Козу-колаги (тур.)[2].
Oxalis acetosella L. - чете се "оксалис ацетозела".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Коренището тънко, пълзящо по повърхността на почвата, покрито с месести червеникави остатъци от приосновните листа; растения без надземни стъбла. Прилистници липсват. Листата са тройни, излизат направо от коренището, на 2-10 cm дълги, тънки, влакнести дръжки; листчетата 1.0-2.7 cm дълги и 1.5-3.0 cm широки, обратно сърцевидни, почти приседнали, по ръба и от двете страни рядко прилегнало влакнести. Цветовете са разположени единично. Цветните дръжки 2-10 cm дълги, рядко влакнести, превишаващи листата и излизащи направо от коренището. Прицветниците два, срещуположно разположени около и над средата на цветната дръжка, 2.5-3.0 mm дълги, ланцетни, тъпи, дълго прост влакнести. Чашелистчетата 4-5 mm дълги, 1.0-1.5 mm широки, 2-3 пъти по къси от венчелистчетата, продълговато ланцетни, затъпени, по ръба и понякога отдолу по средната жилка влакнести. Венчелистчетата са 5, 8-15 mm дълги, обратно яйцевидни, бели с розови или виолетови жилки, често в основата с жълто петно. Късните цветове без венчелистчета, клейстогамни. Тичинките със сраснали в основата дръжки, с продълговати прашници. Кутийката 3-4 дълга, яйцевидна или продълговато яйцевидна, гола. Семената 2-3 mm дълги, яйцевидни, светлокафяви, надлъжно наребрени. Цъфти април-август[3].
За различаването на вида от видовете от род Детелина - Trifolium вижте описанието на рода.
По влажни, сенчести, песъчливи и крайпоточни места[4].
Установени е в цялата страна, с изключение на Черноморското крайбрежие и Дунавска равнина, обикновено в горите от 400 докъм 2000 метра надморска височина[5].
Европа, Азия (без северните арктически зони), Северозападна Африка, Северна Америка[6].
[1] Петрова, А. 1979. В: Флора на НР България, том VІІ. София.
[2] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.
[3] Петрова, А. 1979. В: Флора на НР България, том VІІ. София.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Петрова, А. 1979. пос. съч.
[6] Петрова, А. 1979. пос. съч.