БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Паяковидна пчелица

Ophrys mammosa

Снимки на Паяковидна пчелица (Ophrys mammosa)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Паяковидна пчелица, Паяковидно бръмбарче.

Латинско име

Ophrys mammosa Desf. - чете се "офрис мамоза". Видът се среща в литературата и като Ophrys sphegodes ssp. mammosa.

Природозащитен статут и заплахи

ЗАЩИТЕН вид, включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Паяковидната пчелица е многогодишно тревисто растение. Височина от 15 до 50 см. Долните листа яйцевидно-ланцетни, тъпи. Външните околоцветните лисчета на цветовете зелени или зелено-кафяви. Устната е слабо тридела, с 2 малки подутини. Огледалото (спекулумът) във формата на буквата "Н" или от 2 продълговати ивици, започващи от основата на устната. Цъфти април-юни^[1].

За начина на опрашването на цветовете при видовете от род Пчелица можете да прочетете на следната страница: Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys).

Местообитание

Сухи тревисти места и храсталаци^[2].

Разпространение в България

Установяван е в Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкана, Стара планина, Струмска долина - южна, Беласица, Славянка, Пирин, Родопите - средни и изтотчни, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа^[3].

Разпространение на Паяковидната пчелица по флористични райони (в сиво)^[4]:

От 0 до 1400 метра надморска височина.

Източници на информация

[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[2] Делипавлов & кол., 2003 - пос. източник.

[3] Делипавлов & кол., 2003 - пос. източник.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!