Водна роза, Водна лилия

Nymphaea alba

Снимки на Водна роза (Nymphaea alba)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Водна роза, Водна лилия, Бяла водна лилия, Русалка.

Латинско име

Nymphaea alba L. - чете се "нимфеа алба".

Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. Основната заплаха за водната лилия е унищожаването на местообитанията ѝ от човека, чрез пресушаването на езерата и блатата и коригирането на теченията на реките.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто водно растение. Коренището дебело, пълзящо. Нормално стъбло не се развива. Листата прикрепени към коренището, снабдени с дълги дръжки и петура, плуваща на повърхността на водата, а при голяма склопеност стърчат и над нея. Петурата на листа голяма, късо яйцевидна или възкръгла, с размери 10-30 cm, в основата дълбоко стреловидно изрязана, гладка, лъскава, целокрайна. Цветовете са 10-20 cm в диаметър, плуващи на повърхността на водата, слабо ароматни, отворени почти през целия ден. Чашелистчетата удължено яйцевидни. Ванчелистчетата 20-25, бели, целокрайни, крайните по-дълги от чашелистчетата, а най-вътрешните преминават в тичинки. Тичинките многобройни. Семенната кутийка 25-30 cm дълга, полукълбеста до яйцевидна. Цъфти април-септември^[1].

Местообитание

Блата, езера и разливи на реки в долните им течения^[2].

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие (долното течение на река Ропотамо, блатото Аркутино, устието на река Камчия, Шабленско блато), Дунаваска равнина, Североизточна България (езерото Сребърна), Тракийска низина (разливи на река Марица), Тунджанска хълмиста равнина (Ормана, Ямболско) [Йорданов, 1970]. В миналото водната роза е имала по-широко разпространение, но поради пресушаването на местообитанията и от човека е изчезнала на много места (вижте и бележките по-долу)^[3].

Значение

Водната лилия е декоративно растение. Коренището съдържа голям процент скорбяла и дъбилни вещества и може да се употребява за храна на домашни животни. Съдържа гликозид със сърдечно действие и алкалоид, действащ върху централната нервна система^[4].

Бележки

Водната лилия е изчезнала в много от местата, където е била разпространена в миналото. Снимките в сайта са от Драгоманското блато, където видът също е бил изчезнал при пресушаването му от човека, но благодарение на усилията на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, видът с човешка помощ отново е възстановен там^[5].