БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Родопска мерендера

Merendera rhodopaea

Снимки на Родопска мерендера (Merendera rhodopaea)

Merendera rhodopaea Merendera rhodopaea Merendera rhodopaea Merendera rhodopaea

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Родопска мерендера (Атинска мерендера).


Латинско име

Merendera rhodopaea Vel. - чете се "мерендера родопеа".


Природозащитен статут и заплахи

ЗАЩИТЕН вид, включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. В находището при с. Исперихово е установено масово изпасване на цветовете. На същото находище редовно се наблюдава опожаряване през пролетта на сухите треви, когато повечето растения са прецъфтели, но не е ясно какво е въздействието на опожаряването. Установено е изгаряне на връхната част на листата, при което се запазва основната им част [К. Методиев, наблюдение от 2006 г.].


Описание и разпознаване

Родопската мерендера е многогодишно тревисто луковично растение, надземната част е висока от 5 до 15 см. Околоцветните листчета без ушички в основата. Грудколуковицата без издънки. Цъфти през най-студените и сурови месеци на годината - декември - февруари, рядко до март.[1].


Разпространение в България

Разпространение на Родопската мерендера (Атинска мерендера) по флористични райони (оцветените в сиво)[2]:

Merendera rhodopaea

От 0 до 500 метра надморска височина.


Бележки

Красиво растение. Удивително е как цъфти при най-сурови условия през зимата. Според повечето съвременни автори Родопската мерендера е синоним на Атинската мерендера (Merendera attica) (Spruner ex Tommasini) Boiss. & Spruner, разпространена в Гърция.



Източници на информация

[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[2] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.


Merendera rhodopaea in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2006 - 2020 BGflora.net