Момина сълза

Convallaria majalis

Снимки на Момина сълза (Convallaria majalis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Момина сълза, Бисериче (за другите народни имена вижте по-долу).

Латинско име

Convallaria majalis L. - чете се "конвала́риа майа́лис"¹.

Родовото име Convallaria произлиза от латинската дума convallis (конвалис), която означава „долина“^{2, 3} - т. е. може да се преведе като "растение от долината".

Видовото име majalis означава "майски" - от месец май⁴.

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Момината сълза е многогодишно тревисто растение, високо от 15 до 30 (40) cm.

Коренището разклонено, сравнително тънко, пълзящо, хоризонтално, към върха приповдигащо се или вертикално, с разнищени остатъци от влагалищата на миналогодишните листа.

Цветоносното стъбло и листата излизат от коренището. В основата си с обвити с 3 - 6 ципести до кожести, бели или възрозови видоизменени влагалищни листа.

Стъблото едно, рядко 2 и обикновено излиза от пазвата на най-вътрешния влагалищен лист, по-рядко странично – извън влагалищните листа или пък между влагалищата на обикновените (зелените) листа. То е тънко, неразклонено, безлистно.

Листата приосновни, 2, рядко 3, често надвишаващи стъблото, продълговато елипсовидни или елипсовидно ланцетни, 10-12 см дълги, 4-10 см широки, към върха заострени, външния 1 (от 2-та) или външните 2 листа (от всичко 3) стеснени в основата си и образуват дълги влагалища, странично отворени в горната си част, а в долната затворени.

Вътрешният лист в основата си стеснен с дълга дръжка, влагалището му обхваща вегетационния връх на коренището, а дръжката му е обхваната от влагалището на външния 1 или на външните 2 листа.

Съцветието връхно, гроздовидно, рехаво, с 6 до 10, по-рядко до 20 цвята с къси дръжки, разположени последователно, но извити така, че цветовете повече или по-малко са обърнати на една страна.

Прицветниците ланцетни, ципести, малко по-къси от цветните дръжки.

Цветовете двуполови, обърнати надолу, с приятен аромат.

Околоцветникът бял, кълбовидно звънчевиден, 5-9 мм дълъг, шестделен, образуван от срастването на 6 околоцветни листчета, с 6 къси зъбци, извити навън.

Тичинките 6, по-къси от околоцветника, с къси дръжки, в долната им част месесто задебелени и до половината си сраснали с околоцветника, в горния си край тънки и рязко извити към плодника.

Прашниците светложълти, прикрепени в основата на външната им страна, към върха заострени.

Яйчникът приседнал, яйцевиден, тригнезден, с 4-8 семепъпки във всяко гнездо.

Стълбчето късо, дебело, с малко закръглено тристенно близалце.

Плодът кълбовидна, месеста, оранжевочервена многосеменна ягода, която узрява през лятото.

Семената почти кълбовидни или ъглести.

Цъфти април-юни⁵.

Местообитание

Расте из светлите широколистни гори и храсталаци в равнините, предпланините и ниските планински части от 100 до 1400 м надм. в. на варовит и силикатен терен⁶.

Разпространение в България

Среща се в по-голямата част на страната, но сравнително рядко. Най-високо е намирана на Славянка⁷.

Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Момината сълза (в зелено е естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)⁸:

Convallaria majalis

Значение

Декоративно и медицинско растение. ☠Силно отровно!☠

Съдържа етерично масло, което се използва се в парфюмерията⁹.

Украсни (декоративни) качества

Момината сълза се отглежда като украсно растение поради красивите си снежнобелите цветове и много приятния и силен аромат, който цветовете излъчват пролетта, с което създадат пролетно настроение във всяка градина, в която са част от цветята ѝ.

От градинарите са създадени редица градински форми на Момината сълза – с розови цветове, бели с червени точки, кичести форми и други¹⁰.

Символно значение

Момината сълза у нас е едно от цветята - емблема на пролетта¹¹.

Момината сълза се използва и в Езика на цветята. Езикът на цветята (Language of flowers), известен още като филография, е начин за скрито общуване, при който чрез различни видове цветя и начина им на подредба се изпращат послания и се предават чувства и настроения. Съгласно езикът на цветята от времето на Викторианската епоха във Великобритания Момината сълза (Lily-of-the-valley) символизира смирението, сълзите на Дева Мария и сладостта¹².

Момината сълза често е част от булчинските букети. Традиционната символика на цветето за чистота, смирение и добродетел допринася за вписването му в сватбените аранжировки¹³.

Момината сълза през 1967 г. става национално цвете на Финландия, а финландското му общоприето име, Киело (Kielo), се превръща в популярно женско име в страната¹⁴.

Отровност на Момината сълза

Отровни са всички части на растението¹⁵. Наблюдавани са отравяния, включително смъртни, предизвикани от пиене на вода, в която е имало букет момина сълза¹⁶.

Съдържа гликозиди (конвалатоксин, конвалатоксол, конвалозид, варелотоксин), етерични масла, сапонини, органични киселини, нишесте и други^{17, 18}. Гликозидитe в надземната част са 0,2%, а в цветовете и плодовете 0,45 %¹⁹.

Признаците на отваряне: гадене, повръщане, болки в стомаха, световъртеж, нарушения в проводимостта на сърцето, остра бъбречна недостатъчност, сънливост, делир, гърчове²⁰.

Първа помощ и основи на лечението при отравяне с Момина сълза: провокирано повръщане, стомашна промивка, медицински въглен, солево очистително, инфузии с глюкоза и калиев хлорид, хинидин, кофеин, фенобарбитал, хлоралхидрат, кислородна терапия, хемодиализа (при остра бъбречна недостатъчност)²¹.

Употреба като лечебно средство

За лечебни цели се използват цветовете (Flores Convallariae), листата (Folia Convallariae) и надземната част (Herba Convallariae)²².

Употребява се при леки степени на сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, сърдечна невроза, безсъние, подагра²³. Поради силната си отровност да се използва само по лекарско предписание и под лекарско наблюдение!

Гликозидът конвалатоксин, извлечен от Момината сълза, се използва успешно за лечение на пациенти, възстановяващи се от инсулт, особено когато говорът се възстановява бавно²⁴.

Български народни имена

За Момината сълза са (били) известни още и следните имена от различни краища на България: бисериче (Самоков); бѝрсер (Охрид, Струга); бял зюмбюл; гергевка; георгьовденче; гергьови баби; гергьови бабки; гороцвят (с. Хлевени, Ловчанско); гюргьовденче (Скопие); двулик; ландъш; любиче; маиче (Пирдоп); маргарит; моминска сълза; одраки (с. Хлевени, Ловчанско); просце; цвете бисер; симен-чиче (тур.); цимен-чиче-(тур.)²⁵.