Кирилов лук.
Allium cyrilli Ten. - чете се "а́лиум цири́ли"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Кириловият лук е многогодишно тревисто растение с височина между 40 и 80 cm. Листата са плоски, линейни, по-широки от 1 cm, разположени в основата на стъблото. Цветовете със звездовидно разположени, белезникави до виолетови околоцветни листчета, дълги от 4,8 до 6,6 mm и широки от 1,5 до 2 mm. Дръжките на тичинките тяснотриъгълни, постепенно разширени към основата си. Завръзът пурпурен до черен. Дръжките на цветовете по време на цъфтеж са тъмнозелени до пурпурни. Цъфти май23.
Тревисти места4.
Във флористичните райони: Черноморско крайбрежие (южно), Източни и Средни Родопи, Тракийска низина и Тунджанска хълмиста равнина; от 0 до 1000 метра надморска височина5.
Карта показваща разпространението на Кириловия лук по флористични райони (оцветените в сиво)6:
България7, Италия, Франция, Гърция, Украйна (полуостров Крим), Турция8.
Кириловият лук е декоративно, хранително и медоносно растение9.
Видът е описан като нов за науката от италианския ботаник Микеле Теноре (Michele Tenore 1780–1861) през 1827 г. по растение от Южна Италия (провинция Пулия). Теноре е нарекъл вида на друг италиански ботаник - Доменико Чирило (Domenico Cirillo 1739–1799), който първоначално нарисувал и дал непубликуваното име Allium fragrans на този вид лук10. Доменико Чирило, освен че бил ботаник и зоолог, се занимавал и с политика - участвал в учредяването на т. нар. Партенопейска република, но за това си дело, след ликвидирането на републиката, е осъден на смърт и екзекутиран11.
Успяхме да направим снимките на този забележителен диворастящ лук, благодарение на Владимир Трифонов - главен експерт в РИОСВ-Хасково.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
3 Lorenzo Peruzzi, Michele Adorni, Teodoro Dura, Luigi Ghillani, Giancarlo Pasquali, Luigi Rignanese, Daniele Ronconi & Maurizio Teruzzi. 2012. Allium cyrilli (Amaryllidaceae): typification, taxonomy and update of the Italian distribution - Phytotaxa 71: 53–58.
4 Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
7 Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
8] Allium cyrilli Ten. | Plants of the World Online | Kew Science. - посетен на 20 май 2020 г.
9 Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
19 Lorenzo Peruzzi, Michele Adorni, Teodoro Dura, Luigi Ghillani, Giancarlo Pasquali, Luigi Rignanese, Daniele Ronconi & Maurizio Teruzzi. 2012. Пос. източник.
11 Domenico Cirillo - Wikipedia. - посетен на 20 май 2020 г.