Балканска петлюга, Обикновена петлуга.
За този вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Жирянка; Петлуга (Банско)[1].
Pinguicula balcanica Casper - чете се "пингвикула балканика". В по-стари източници е известен като Pinguicula vulgaris L.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[2].
Балканската петлюга е дребно, многогодишно, насекомоядно тревисто растение. Корените тънки, белезникави, неразклонени на края. Листата целокрайни, тъпи, месести, жълтеникави, с извит нагоре ръб, жлезисто лепкави, събрани в приосновна розетка. Пролетните листа 20-30 mm дълги и 15-20 mm широки, широко яйцевидни; летните 20-50 mm дълги и 10-20 mm широки, елиптичнопродълговати. Цветовете са разположени по един на върха на 4-5 (10) cm дълги, жлезистолепкави дръжки. Чашката 5-делна; дяловете ѝ широко яйцевидни, почти толкова дълги, колкото широки, рядко по-дълги. Венчето 12-20 mm дълго, двуустно, синьо-виолетово, отвътре влакнесто, с къса тръбица, която има шпора в основата си, с по-къса горна и 3-делна долна устна. Шпората 3-5 mm дълга, изправена, цилиндрична. Плодът яйцевдина кутийка. Семената многобройни, около 0,8 mm дълги, червено-кафяви. Цъфти май-август, плодоноси юли-септември[3][4].
По торфища, мочурливи ливади, край потоци, по влажни каменисти и скалисти места в планини[5].
Установена е в следните флористични райони: Стара Планина (западна и средна), Витошки район, Пирин, Рила, Родопи (западни, средни) и Западни гранични планини[6].
Балкански ендемит - освен в България се среща в Албания, Македония, Сърбия и Черна гора[7].
Балканската петлюга, както и другите видове насекомоядни растения, се отглеждат от множество любители на тези растения.
Както беше споменато по-горе, балканската петлюга, както и другите видове от рода, са насекомоядни (хищни) растения. Насекомите се улавят и смилат върху горната повърхност на листата на растението, което, според Dr. Laurent Legendre, се извършва по следния начин: Върху горната повърхност на листата има два типа жлези - разположени върху дръжки и приседнали (без дръжки). Жлезите върху дръжки се състоят от една издължена стъблена клетка, върху която са разположени няколко секреторни клетки, които отделят на върха на жлезите лепкав секрет - видим върху горната повърхност във вид на малки капки, които привличат насекомите. Техният секрет основно съдържа лепливо вещество и малко храносмилателни ензими. Основната част от ензимите, които смилат насекомите, се отделят от приседналите жлези, но тъй като количеството секрет, което те отделят е малко, те не могат да бъда видени с невъоръжено око. При попадане на насекомо върху листа на петлюгата - движението му задейства отделянето на големи количества течност от жлезите с дръжки, която течност преди това се съхранява в резервоарни клетки под самите жлези. При изпразването на резервоарните клетки, жлезите потъват в епидермиса създавайки вдлъбнатина в листа. По този начин, едновременно с вдлъбването на листа и лепливото вещество, уловеното насекомо залепва и се обездвижва върху листа. Малкото количество ензими отделяни от стъблените жлези дават началото на смилането на хванатото животно, при което първите количеста смляна маса изтекли от жертвата, вече предизвикват отделянето на голямо количество ензими от приседналите жлези и започва основното смилане на уловената жертва. Така описанита секреторна система може да се задейства еднократно на съответното място на листа - при повторно попадане на насекомо на същото място, то не може да бъде уловено и смляно. Отделянето на ензими и лепливи вещества и поглъщането на продуктите от смилането се осъществява през отвори в кутикулата на листа разположени на върха на двата вида жлези. Тъй като през тези отвори растението губи големи количества вода, това налага то да расте единствено на силно влажни места за да компенсира тези загуби. Също така, тези отвори дават свободен достъп до вътрешността на листа, което създава опасност от проникване на инфекциозни организми, което растението предотвратява чрез смилателните секрети, които не позволяват развитието на опасни микроорганизми. След приключването на смилането, от уловеното насекомо, върху повърхността на листа остава само външната хитинова обвивка.
Листата, с които улавя жертвите, при петлюгите, както бе описано по-горе, са събрани в приосновна розетка, докато цвета е разположен високо над тях за да се намали възможността да бъдат уловени насекомите, които посещават цветовете и извършват опрашването[8]. С други думи растението използва насекомите в две противоположни посоки. Един път за храна, като ги улавя и смила с лепливите си листа и втори път като опрашители, когато ги храни с нектара от цветовете си, а те в замяна извършват опрашването. Като растението е създадено така, че двете действия да се осъществяват едновременно.
Петлюгите от умерените ширини, каквато е и балканската, прекарват зимата в зимуваща пъпка, при което растението губи листата и корените си, а лятото ги възстановява отново[9].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.
[2] Закон за биологичното разнообразие.
[3] Маркова, М. 1995. В: Флора на Република България. Том Х. София.
[4] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
[5] Стоянов & Китанов. 1966. Пос. източник.
[6] Маркова. 1995. Пос. източник.
[7] Маркова. 1995. Пос. източник.