БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Германски чистец
Stachys germanica L. - чете се "ста́хис герма́ника"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Германският чистец е многогодишно тревисто растение.
Стъблото изправено, 30-100 (120) см високо, просто или разклонено, наплъстено просто влакнесто, без жлезисти власинки.
Листата 3-12 см дълги, 2-5 см широки, продълговато яйцевидни, в основата сърцевидни, към върха заострени, по ръба закръглено или остро назъбени, отгоре сивозелени, отдолу сиво наплъстено влакнести, долните с дръжка, стъбловите постепенно приседнали, присъцветните по-дълги от прешлените.
Прешлените многоцветии, долните раздалечени, горните сближени.
Цветовете 5-делни, рядко 4-делни, почти приседнали.
Прицветниците линейни, равни с чашката, без жлезисти власинки, копринено влакнести.
Чашката 6-12 мм дълга, тръбесто звънчеста, отвън с дълги копринести бели власинки, насочени напред, отвътре гола; зъбците триъгълни или триъгълно ланцетни, островърхи, три до два пъти по-къси от тръбицата, в основата с дълги бели прости власинки, със или без жлезисти власинки.
Венчето 15-20 мм дълго, пурпурно, устните разположени почти под изправен ъгъл, отвън копринесто бяло влакнести, 5-8 мм дълги.
Орехчетата обратно яйцевидни, заоблени, 2,2-2,5 мм дълги, 1,4-1,8 мм широки, тъмнокафяви.
Цъфти юни-август3.
По тревисти места, храсталаци и покрайнини на гори, край пътища и буренливи места4.
В цялата страна от морското равнище до 1600 метра надморска височина5.
Западна, Средна и Южна Европа (на изток до 38° източна дължина)6.
Карта на общото разпространение на Германския чистец (в зелено - естественото разпространение, в лилаво - въведен от човека)7:

Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Коева, Й. 1989. В: Флора на Народна Република България, том IX, София.
4 Коева, Й. 1989. Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Коева, Й. 1989. Пос. източник.
7 Stachys germanica L. | Plants of the World Online | Kew Science.