Горски здравец

Geranium sylvaticum

Снимки на Горски здравец (Geranium sylvaticum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Горски здравец.

Латинско име

Geranium sylvaticum L. - чете се "гераниум силватикум".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Горският здравец е многогодишно тревисто растение без миризма. Коренището силно развито, хоризонтално, дебело, покрито с многобройни кафяви люсповидни остатъци от прилистниците на приосновните листа. Стъблата 25-100 cm високи, обикновено многобройни, прави, в горната част разперено просто влакнесто, в долната част власинките обърнати надолу. Приосновните листа на 10-40 cm дълги, просто влакнести, с обърнати надолу власинки или разперено гъсто жлезисто влакнести дръжки; петурата e 3-8 cm дълга, 6-14 cm широка, в очертание закръглена, до 3/4 от радиуса си разделена на 5-7 яйцевидно ланцетни или ромбични дялове, най-често допрени или слабо отстоящи един от друг и на свой ред по-плитко или по-дълбоко назъбени, от двете страни прилегнало просто влакнести. Цветовете по два върху 1-8 cm дълги, разперено просто и жлезисто влакнести съцветни дръжки. Венчелистчетата 7-21 mm дълги, 3,5-15 mm широки, по-дълги от чашелистчетата, обратно яйцевидни, на върха цели или плитко широко вдлъбнати, розововиолетови до тъмно червеновиолетови. Тичинковите дръжки скрити в цвета. Цъфти юни-август^[1].

Местообитание

Горският здравец расте по тревисти, каменисти, често влажни, сенчести горски места в планините^[2].

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Предбалкан, Стара Планина, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора и Родопи (Западни и Средни); от 1000 докъм 2200 метра надморска височина^[3].