Скална тинтява

Gentiana frigida

Снимки на Скална тинтява (Gentiana frigida)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Скална тинтява, Студенолюбива тинтява

Латинско име

Gentiana frigida Haenke - чете се „генциа́на фри́гида“¹. Видовото име frigida буквално означава „студен“ (характерен за по-студени райони)².

Природозащитен статут и опазване

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона³. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория „застрашен“⁴. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

„Туризъм, събиране на растението като атрактивен вид.“

Описание и разпознаване

Скалната тинтява е многогодишно тревисто растение.

Коренището тънко, късо, право, с тънки корени и стерилни издънки; високи от 1 до 7 см растения.

Стъблата прави или възходящи, единични, неразклонени, закръглени, наребрени, гладки, в основата обвити с влагалищата на старите листа.

Приосновните листа 2-5 см дълги, 6-8 мм широки, линейно ланцетни до ланцетни, заострени, розетковидно разположени, приседнали или на съвсем къси дръжки, с 1 жилка; стъбловите 1-4 см дълги, 5-7 мм широки, ланцетни, линейно ланцетни до линейно елипсовидни, повече или по-малко месести, по ръба хрущялни, с 1 жилка.

Цветовете от 1 до 3 на брой, връхно разположени на стъблото, на 1-3 мм дълги дръжки.

Чашката 10-20 мм дълга, наполовина от дължината на венчето, звънеста, ципеста, дяловете линейно ланцетни, затъпени или слабо заострени, неравни помежду си, почти равни на чашковата тръбица.

Венчето 20-35 мм дълго, бледожълто със синкави точки и сини чертички, петделно, свободните венечни дялове 8-10 пъти по-къси от венечната тръбица, широко триъгълни до яйцевидни, заострени; придатъците къси, триъгълни.

Тичинките със свободни прашници.

Близалцата къси, слабо извити.

Кутийката 12-15 мм дълга, елипсовидно ланцетна, с до ½ от дължината си карпофор.

Семената продълговати, широко ципесто крилати, по повърхността дълбоко мрежовидни.

Цъфти юли-август⁵.

Местообитание

Расте по открити силикатни скалисти и тревисти места в алпийската зона, по северни и северозападни склонове, на плитка планинско-ливадна почва. Популациите в Рила са с малка численост⁶.

Разпространение в България

Западна Стара планина, Рила и Пирин; между 2400 и 2900 метра надморска височина⁷.

Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Скалната тинтява (държавите и териториите, оцветени в зелено)⁸:

Gentiana frigida

Благодарности

Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Иван Костадинов администратор на групата Флора БГ/ Flora BG, за споделеното местоположение на заснетата тук Скална тинтява.